Вместо да предложат единен строен план за справяне с кризата, премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Симеон Дянков лансираха вчера различни визии за излизане от ситуацията. Според Борисов няма как да се мине без драстични мерки като рязане на доходи и вдигане на данъци. Неговият заместник обаче смята, че няма да има никакви екстремни сценарии за излизане от кризата.
------
"Ще режем заплатите, ще режем администрацията, ще намаляваме бюджетните разходи, данъкът "лукс" - всички тези мерки ще работят. Без да се повиши ДДС, няма как да се излезе от ситуацията", каза министър-председателят, който е на визита в Катар. Бойко Борисов обясни, че въпреки че е в чужбина, на всеки час му докладват как вървят преговорите със синдикатите и работодателите по антикризисните мерки. Според премиера вдигането на ДДС е "задължителна възможност" и трябва да се направи като временна мярка до края на 2012 г. Този срок е новина. В пакета с 43 мерки, който МС прати на синдикатите и работодателите за обсъждане, се предлага ДДС, който ще качи всички потребителски цени и ще бръкне по-дълбоко във всеки джоб, да бъде вдигнат само за 1 година.
"Ако държавата тръгне да излиза от кризата, най-лесното е веднага да намалим данъка. До утре синдикати и работодатели трябва да дадат точния финансов разчет по всички мерки, коя колко дава на хазната, да видим пасива, който остава, и тогава да ги приемем", коментира той. Но според агенция "Фокус" в понеделник вечерта пред бизнесмени в Монтана финансовият министър Симеон Дянков е заявил, че ДДС няма да се повишава.
Този въпрос не бе обсъждан вчера на заседанието на тристранния съвет. Според синдикати и работодатели обаче министър Дянков е обещал да не се пристъпва към драстични мерки за събиране на приходи като увеличаване на ДДС. Вчера финансист N1 отказа да отговаря на въпроси и позицията на кабинета остана неясна.
Борисов има и идея как да пребори инфлационния ефект от повишаването на данъка - фирмите, които не вдигнат цените, можело да получат безплатна реклама в държавните медии. "Всяка фирма, например за кафе, може да каже: ние продаваме на 30 стотинки кафето и ще продължим да го продаваме на 30 стотинки. Ще им дадем безплатна реклама. Защото ние така или иначе дотираме тези две медии", обясни Борисов, цитиран от агенция "Фокус".
В предложените от МФ мерки пък изобщо няма предложения за рязане на заплати или за драстично намаляване на бюджетните разходи и това е един от основните упреци на икономистите. Управляващите отложиха дори идеята държавните чиновници сами да плащат социалните и здравните си осигуровки.
"След като искаме солидарност, трябва да намалим и съм "за" да намалим субсидиите на политическите партии. ГЕРБ ще бъде най-потърпевша с най-много пари. Бих го направил, ако ме питате, с 20-годишна давност. Включително и заплатите - и на Министерския съвет, и в Народното събрание, и на президентството", обясни Борисов. Вчера идеята за намаляване на субсидията за партиите с 15% бе лансирана от синдикатите.
Премиерът изненадващо отложи края на кризата чак за 2012 г.: "Ако искат българите, за година и половина мисля, че ще успея да измъкна държавата от блатото". Според финансовия министър обаче най-трудният период свършва през март и след това икономиката ще тръгне нагоре.
Борисов за пореден се оплака от скритите задължения, оставени от тройната коалиция, които минират бюджета. Той упрекна всички българи, че носят вина за наливането на милиарди в "Цанков камък" и АЕЦ "Белене". "Всички ние сме проспали 4 години, сега всички солидарно ще си понесем отговорността като нация!", отсъди Борисов. "Това е целта на мерките - всички, и бедни, и богати - да си понесем това. Включително и вие! Сега всеки ден тичате при Дянков, при мен и много точни въпроси задавате. Защо допуснахте "Цанков камък" да стане един милиард, АЕЦ "Белене" да стане 2 милиарда?! Защо допуснахте два милиарда да контрактуват. Всички имаме вина, и вие също, проспали сте времето, когато е трябвало да задавате въпроси, да сезирате общественото мнение, да ги накарате да протестират срещу това, което е заложено като капан в бъдеще. Ще плащаме, това е. Съгласен съм на всичко, което ни гарантира, че българите като нация заедно ще си понесем вината за това, че сме търпели четири, осем години това, което се е случвало", обърна се Бойко Борисов към журналистите.
--------------
Разнобой
--------
Синдикатите са твърдо против най-шоковата мярка, предложена от правителството - вдигане на ДДС, а работодателите са склонни да я подкрепят при определени условия. "В условията на криза това не е добро за никого. Ще удари бизнеса, ще удари потреблението, а ние знаем - като вдигнеш с 2% ДДС, как се кумулира всичко върху водата, бозата, доматите, ластика, щората и вафлата", обяви лидерът на КНСБ Желязко Христов.
"Ако се окаже, че фискът е в криза, това е най-справедливият данък. Т.е. ние по това отношение имаме единомислие с министъра на финансите, че това е най-интелигентното решение", заяви шефът на БСК Божидар Данев.
Антикризисният план на кабинета не среща подкрепа и в парламента. "Синята коалиция" е твърдо против увеличаване на ДДС, данък "лукс" и амнистията на укрити доходи. "Голяма част от мерките няма да имат никакъв фискален ефект, защото са закъснели, други са левичарски и дори рискови", коментира Иван Костов. Според Мартин Димитров правителството се лута в опитите си да намери правилния път.
БСП обявиха вчера, че внасят искане за изслушване на правителството в парламента по антикризисния им план. Нужни са задълбочени дискусии, мотивира се Станишев. ДПС също се обявиха против увеличението на ДДС.
Кабинетът събира 1.5 млрд. лв. срещу кризата
Антикризисните мерки стигнаха и до субсидиите на партиите
Кабинетът търси 1.5 млрд. лв. до края на годината - или с повече приходи, или с по-малко разходи. Това е целта на антикризисните мерки, които в последните дни се обсъждат между синдикати, работодатели и правителство, обяви вчера вицепремиерът Симеон Дянков. При набавяне на необходимата сума Дянков е обещал пред социалните партньори да не се пристъпва към най-рестриктивните мерки по отношение на данъци и доходи.
Самият план за попълване на бюджета започна вчера да се обсъжда в Националния съвет за тристранно сътрудничество. След близо четири часа и половина заседание се разбра, че по най-спорните мерки дебатът предстои днес. На първата си среща в тристранката експертите успяха да обсъдят само първата част - за подкрепа на фиска.
След като разнопосочните идеи в последните дни обиколиха всички групи в обществото, вчера стигнаха и до политическите сили. Шефът на БСК Божидар Данев обяви най-новата идея за справяне с кризата - да се намалят субсидиите за партиите, които харчат около 50 млн. лв. на година. Не е обсъждан механизъм как това да стане, но предложението гласи субсидиите да се намалят по начина, по който са намалени доходите в администрацията и цялата публична сфера.
"При редукция с 15% за 2009 г. на средствата за фонд работна заплата за администрацията, е логично и мъничка тежест да поемат солидарно и българските партии, особено парламентарно представените. Ние отправяме апел към именуващия се политически елит да сподели част от кризата", призова президентът на КНСБ Желязко Христов.
Другата новина от вчера е пълният консенсус, обявен след срещата, по идеята да се даде максимално бърз старт на процедура по емитиране на допълнителен външен и вътрешен дълг. В индивидуални разговори с участници в дебатите обаче стана ясно, че е добре към нея да се пристъпи в краен случай, тъй като това обикновено се приема за лош сигнал към външните инвеститори. Затова и социалните партньори са се договорили да не коментират цифри. "Не трябва да се коментира какво ще се имитира, защото ще му падне цената", обясни вицепрезидентът на КНСБ Пламен Димитров.
Спор няма и по идеята за приватизация на миноритарните остатъчни държавни дялове в 55 компании. Но има по начина на приватизацията им. Обсъждат се вариантите или директно да се пуснат на борсата, или да се продават през една фирма. Официално няма данни колко ще донесе това на хазната. Пред социалните партньори е изнесена цифрата от около 150 млн. лв., те обаче смятат, че ефектът ще е поне 300 млн. лв. Още 100 млн. лв. се очакват от временната отмяна на преференциите, които се дават на бюджетни учреждения за внос, освободен от ДДС и митнически сборове. Изчисленията са на БСК. Зам. финансовият министър Владислав Горанов обаче бил доста скептичен.
Доста оптимистичните 1 млрд. лв. социалните партньори очакват от еднократното облагане на скъпи имоти срещу амнистия за укрити доходи. По данни на строителното министерство над 1.6 млн. са скъпите имоти в България, които трябва да се оценят по пазарни цени и да се сравни дали с декларираните си доходи собствениците им могат да си ги позволят. Поне в 50% се очаква да има разминаване и да се налага плащането на данък.
ЗАБАВЯНЕ
Най-дълго в НСТС обсъждали ускорената продажба на вредни емисии по Протокола Киото. Според експерти на екоминистерството това ще стане трудно законово, а освен това няма пазар. "Истината е, че те не са готови със законовите промени и затова се опитват да неглижират тази мярка. Макар че тя е още в предишния антикризисен план, никой не е работил по нея", твърдят участници в дебатите. Според БСК от продажбата на вредни емисии могат да се получат 500 млн. долара. Проблемът е как после ще се инвестират тези пари, тъй като има изискване те да се дадат за зелени инвестиции. И без това обаче правителството има ангажимент да направи такива в размер на 300 млн. лв., просто ще го направят с тези пари и така ще спестят толкова разходи, смятат от синдикатите.
ПАРТИЙНИ
Лидерът на БСП Сергей Станишев обяви вчера, че не подкрепя мярката за намаляване на субсидията на партиите, защото така няма да се реши нито един реален проблем - нито в приходната, нито в разходната част. "Цялото общество очаква партиите да бъдат прозрачно финансирани, в противен случай ще започнат да търсят финансиране от икономически субекти", каза още Станишев.
Намаляването на субсидията на партиите с 15% би могло да има ефект, тъй като това е намаляване на публичните разходи, каза зам.-шефът на ДПС Алиосман Имамов.
Самият план за попълване на бюджета започна вчера да се обсъжда в Националния съвет за тристранно сътрудничество. След близо четири часа и половина заседание се разбра, че по най-спорните мерки дебатът предстои днес. На първата си среща в тристранката експертите успяха да обсъдят само първата част - за подкрепа на фиска.
След като разнопосочните идеи в последните дни обиколиха всички групи в обществото, вчера стигнаха и до политическите сили. Шефът на БСК Божидар Данев обяви най-новата идея за справяне с кризата - да се намалят субсидиите за партиите, които харчат около 50 млн. лв. на година. Не е обсъждан механизъм как това да стане, но предложението гласи субсидиите да се намалят по начина, по който са намалени доходите в администрацията и цялата публична сфера.
"При редукция с 15% за 2009 г. на средствата за фонд работна заплата за администрацията, е логично и мъничка тежест да поемат солидарно и българските партии, особено парламентарно представените. Ние отправяме апел към именуващия се политически елит да сподели част от кризата", призова президентът на КНСБ Желязко Христов.
Другата новина от вчера е пълният консенсус, обявен след срещата, по идеята да се даде максимално бърз старт на процедура по емитиране на допълнителен външен и вътрешен дълг. В индивидуални разговори с участници в дебатите обаче стана ясно, че е добре към нея да се пристъпи в краен случай, тъй като това обикновено се приема за лош сигнал към външните инвеститори. Затова и социалните партньори са се договорили да не коментират цифри. "Не трябва да се коментира какво ще се имитира, защото ще му падне цената", обясни вицепрезидентът на КНСБ Пламен Димитров.
Спор няма и по идеята за приватизация на миноритарните остатъчни държавни дялове в 55 компании. Но има по начина на приватизацията им. Обсъждат се вариантите или директно да се пуснат на борсата, или да се продават през една фирма. Официално няма данни колко ще донесе това на хазната. Пред социалните партньори е изнесена цифрата от около 150 млн. лв., те обаче смятат, че ефектът ще е поне 300 млн. лв. Още 100 млн. лв. се очакват от временната отмяна на преференциите, които се дават на бюджетни учреждения за внос, освободен от ДДС и митнически сборове. Изчисленията са на БСК. Зам. финансовият министър Владислав Горанов обаче бил доста скептичен.
Доста оптимистичните 1 млрд. лв. социалните партньори очакват от еднократното облагане на скъпи имоти срещу амнистия за укрити доходи. По данни на строителното министерство над 1.6 млн. са скъпите имоти в България, които трябва да се оценят по пазарни цени и да се сравни дали с декларираните си доходи собствениците им могат да си ги позволят. Поне в 50% се очаква да има разминаване и да се налага плащането на данък.
ЗАБАВЯНЕ
Най-дълго в НСТС обсъждали ускорената продажба на вредни емисии по Протокола Киото. Според експерти на екоминистерството това ще стане трудно законово, а освен това няма пазар. "Истината е, че те не са готови със законовите промени и затова се опитват да неглижират тази мярка. Макар че тя е още в предишния антикризисен план, никой не е работил по нея", твърдят участници в дебатите. Според БСК от продажбата на вредни емисии могат да се получат 500 млн. долара. Проблемът е как после ще се инвестират тези пари, тъй като има изискване те да се дадат за зелени инвестиции. И без това обаче правителството има ангажимент да направи такива в размер на 300 млн. лв., просто ще го направят с тези пари и така ще спестят толкова разходи, смятат от синдикатите.
ПАРТИЙНИ
Лидерът на БСП Сергей Станишев обяви вчера, че не подкрепя мярката за намаляване на субсидията на партиите, защото така няма да се реши нито един реален проблем - нито в приходната, нито в разходната част. "Цялото общество очаква партиите да бъдат прозрачно финансирани, в противен случай ще започнат да търсят финансиране от икономически субекти", каза още Станишев.
Намаляването на субсидията на партиите с 15% би могло да има ефект, тъй като това е намаляване на публичните разходи, каза зам.-шефът на ДПС Алиосман Имамов.
Бизнесът настоя държавата да реже разходите си
Режете разходите, правете реформи, но внимавайте с мерките за повишаване на приходи. Такъв апел отправиха вчера български работодатели към финансовия министър Симеон Дянков, с когото обсъдиха антикризисните мерки на кабинета.
"Баланс на фиска може да се търси с по-високи приходи от теоретична гледна точка, от практична гледна точка това е рисковано", заяви икономистът Георги Стоев от "Индъстри Уоч". Той дори предложи всички държавни ведомства в срок до една седмица да преразгледат бюджетите си и да орежат разходите и бе сигурен, че така ще се свият 1.5 млрд. лв. или 2 млрд. лв. разходи.
"Правителството трябва да внимава с мерките си за повишаване на приходите, а първо трябва да ореже разходите", алармира и един от изпълнителните директори на Пощенска банка Асен Ягодин.
Синдикатите обаче заемат напълно противоположна позиция по някои от най-належащите мерки за ограничаване на разходите, например намаляването с 10% на бюджетните заплати за нереформираните ведомства. Това трябва да спести 60 млн. лв. и освен това да принуди ведомствата да направят поръчаните още миналата година съкращения от 15%. Вместо това профсъюзите настояват да се спрат всякакви допълнителни възнаграждения, каквато мярка отделно се предвижда в плана на кабинета. Финансовият министър вече е разпоредил да се направят разчети едната мярка може ли да покрие ефекта на другата.
"Баланс на фиска може да се търси с по-високи приходи от теоретична гледна точка, от практична гледна точка това е рисковано", заяви икономистът Георги Стоев от "Индъстри Уоч". Той дори предложи всички държавни ведомства в срок до една седмица да преразгледат бюджетите си и да орежат разходите и бе сигурен, че така ще се свият 1.5 млрд. лв. или 2 млрд. лв. разходи.
"Правителството трябва да внимава с мерките си за повишаване на приходите, а първо трябва да ореже разходите", алармира и един от изпълнителните директори на Пощенска банка Асен Ягодин.
Синдикатите обаче заемат напълно противоположна позиция по някои от най-належащите мерки за ограничаване на разходите, например намаляването с 10% на бюджетните заплати за нереформираните ведомства. Това трябва да спести 60 млн. лв. и освен това да принуди ведомствата да направят поръчаните още миналата година съкращения от 15%. Вместо това профсъюзите настояват да се спрат всякакви допълнителни възнаграждения, каквато мярка отделно се предвижда в плана на кабинета. Финансовият министър вече е разпоредил да се направят разчети едната мярка може ли да покрие ефекта на другата.
Потребителите ще платят замразяването на цените, но по-късно
Поскъпването на тока може да спре, но на парното и газа - не, обяви ДКЕВР
Замразяването на цените е възможно за тока, но няма да бъде приложимо за топлоенергията и природния газ, заяви вчера председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев. Днес той ще бъде извикан пред тристранката, за да обоснове тезата си. Синдикатите и работодателите настояват да се замразят за 9 месеца всички цени, които се регулират от държавата - на ток, парно, газ и вода. Правителството е склонно да приеме предложението, независимо че това силно ще изкриви пазара, а след 9 месеца потребителите ще трябва да платят цялото задържано увеличение наведнъж. "Нормата на печалба на ЕРП-тата е достатъчно висока, за да поеме разликата", смятат от КНСБ.
"Нормално е да се замрази цената на тока за определен период и после да се повиши по-рязко и с по-голям процент", каза Семерджиев. Сега трите електроенергийни дружества искат средно 8-10% поскъпване на тока. "Ще следим много внимателно разходите за сигурността на системата, тъй като те не могат да се намаляват. Но след като в кризата всички си свиват разходите, нека и дружествата да са така добри да свият някои разходи, за което ние ще положим всички усилия да ги стимулираме", коментира Семерджиев. Той все пак уточни, че очаква днешната среща със социалните партньори, тъй като комисията трябва да спази законите и наредбите и да разреши исканото от енергийните дружества увеличение на цената. В противен случай те могат да обжалват решението й.
Цените на природния газ и на топлоенергията обаче няма как да се задържат, тъй като суровината си има международна борсова цена. "Можем да направим известна редукция на исканото от "Булгаргаз" поскъпване на газа и то да е примерно под 15%", предположи Семерджиев.
Спорът около евентуалното въвеждане на такса "мощност" или "електромер" продължава с пълна сила. Вчера Семерджиев каза, че има разногласия между трите енергофирми за въвеждането на такава цена, поискана първоначално само от пловдивското EVN. Шефът на ДКЕВР преповтори тезата си, че не може тази такса да важи само в един район на страната, а трябва да е за всички.
НЕВЪЗМОЖНО
Междувременно вчера Икономическият институт на БАН представи анализ, според който цените на водата у нас ще скочат почти двойно до 5 години. Според експертите замразяването им е невъзможно, защото приходите в момента са недостатъчни за покриване на инвестиционните разходи в сектора. Средната възвръщаемост на вложените средства за водоснабдяване е 80%, за пречистване обаче те намаляват до 20%, а за канализационни услуги - до 18%, показват данните на БАН.
В същото време инвестиции във ВиК сектора са неизбежни, защото България е поела ангажименти към ЕС, които ако не изпълни, ще има санкции, обясни н.с. д-р Яна Кирилова от Икономическия институт на БАН. Изискванията предвиждат до края на годината да бъдат построени пречиствателни станции във всички градове с население над 10 000 души. До 2014 г. това трябва да стане в селища, където жителите са над 2000.
Според Кирилова в програмите за подобряване на качеството на водата до 2015 г. са предвидени близо 10 млрд. лв. Освен средствата, събирани от приходи, ВиК проекти ще могат да се финансират и по оперативна програма "Околна среда". Въпреки това много от мерките ще се изпълняват след 2015 г., защото парите не достигат, посочват от БАН.
"Нормално е да се замрази цената на тока за определен период и после да се повиши по-рязко и с по-голям процент", каза Семерджиев. Сега трите електроенергийни дружества искат средно 8-10% поскъпване на тока. "Ще следим много внимателно разходите за сигурността на системата, тъй като те не могат да се намаляват. Но след като в кризата всички си свиват разходите, нека и дружествата да са така добри да свият някои разходи, за което ние ще положим всички усилия да ги стимулираме", коментира Семерджиев. Той все пак уточни, че очаква днешната среща със социалните партньори, тъй като комисията трябва да спази законите и наредбите и да разреши исканото от енергийните дружества увеличение на цената. В противен случай те могат да обжалват решението й.
Цените на природния газ и на топлоенергията обаче няма как да се задържат, тъй като суровината си има международна борсова цена. "Можем да направим известна редукция на исканото от "Булгаргаз" поскъпване на газа и то да е примерно под 15%", предположи Семерджиев.
Спорът около евентуалното въвеждане на такса "мощност" или "електромер" продължава с пълна сила. Вчера Семерджиев каза, че има разногласия между трите енергофирми за въвеждането на такава цена, поискана първоначално само от пловдивското EVN. Шефът на ДКЕВР преповтори тезата си, че не може тази такса да важи само в един район на страната, а трябва да е за всички.
НЕВЪЗМОЖНО
Междувременно вчера Икономическият институт на БАН представи анализ, според който цените на водата у нас ще скочат почти двойно до 5 години. Според експертите замразяването им е невъзможно, защото приходите в момента са недостатъчни за покриване на инвестиционните разходи в сектора. Средната възвръщаемост на вложените средства за водоснабдяване е 80%, за пречистване обаче те намаляват до 20%, а за канализационни услуги - до 18%, показват данните на БАН.
В същото време инвестиции във ВиК сектора са неизбежни, защото България е поела ангажименти към ЕС, които ако не изпълни, ще има санкции, обясни н.с. д-р Яна Кирилова от Икономическия институт на БАН. Изискванията предвиждат до края на годината да бъдат построени пречиствателни станции във всички градове с население над 10 000 души. До 2014 г. това трябва да стане в селища, където жителите са над 2000.
Според Кирилова в програмите за подобряване на качеството на водата до 2015 г. са предвидени близо 10 млрд. лв. Освен средствата, събирани от приходи, ВиК проекти ще могат да се финансират и по оперативна програма "Околна среда". Въпреки това много от мерките ще се изпълняват след 2015 г., защото парите не достигат, посочват от БАН.