Имам вкъщи трофейна униформа на полицай, пострадал от мен при изпълнение на служебните си упражнения. Без да се впускам в подробности - на едно обществено събитие на открито полицията провокира определени сблъсъци и аз се видях принуден да отговоря със сила; с помощта на други съвестни граждани, хванах един полицай, счупих му станцията и носа, дръпнах го в един вход, съблякох го по бельо и го вързах с белезници за парното.

Тоя целият предговор накратко съобщава, че аз съм гражданин ултрас и притежавам полицейска униформа, която оня ден употребих ето как.

Отидох до жилището на Човека Глас, влязох директно с вратата и закрещях:

- Музикална полиция! Долу, на земята! Не мърдай!

Певецът се хвана за сърцето и падна като прострелян, изпускайки две атмосфери въздишка.

- Тъй като си абсолютен музикален престъпник, имам намерение да се погавря с тебе, да те унижа, овъргалям и скопя, за да проверя може ли да ти се вдигне още фалцетът!

Като чу това, певецът се разпищя пронизително.

- Ай, ша ти се невидеха и октавите! Мълчи, престъпнико! - обаче той не млъква. И аз го хванах за гушата, и той взе да гъргори в някакви по-ниски тонове. - Ей го, че имаш и по-нормален регистър, отсега нататък ше пееш само в тая вокална позиция, ясно?!

Певецът кимна и ми се стори някак рус.

- Защо правите това? - приплака певецът. - Никому зло не съм сторил, аз съм една омиротворена личност с блага каризма. Мишката Михайлов ми пише текстовете.

- Мишката Михайлов ли? - взех да се съмнявам аз. - Оня, дето беше пиар на Костов?

- Същият, същият! - потвърди певецът. - Пише хубави текстове. "Ангел си ти" и прочие.

- Ама ти Миро от бившата "Каризма" ли си бе, нещастник?!... Аз мислех, че тука е Човека Глас. Илюжън! Много извинявай, брат ми, станала е досадна грешка. Знаеш как е в борбата с престъпността, айде стани, още веднъж извинявай и си остани със здраве.

Тупнах го приятелски по гърба, той хлъцна и аз излязох през разбитата погрешка врата.