И аз, като всеки гражданин, чиято пощенска кутия още не е разбита, намирам сутрин в нея по едно тесте реклами. С риск да ме упрекнете в недостатъчна интелигентност, ще ви призная - аз не хвърлям шарените рекламни хартии в кофата за боклук, хей-така, без да ги прочета. Плебейският ми навик да забия внимателен поглед в тях се дължи колкото на моето природно любопитство, толкова на уважението ми към качествената полиграфия.

"Я да видим, си казвам, за какво са изхабили луксозните страници. И то във време, когато немалко хубави романи и стихосбирки излизат отпечатани на трето качество хартия. Да не говорим за неотпечатаните... А пари за скъпи реклами винаги има!"

С други думи - още в началото на деня събуждам в себе си прилив на тъмна антирекламна енергия.

А тази енергия не може да бъде много светла, защото:

Ясновидката Клеопатра, която върши само добрини, ми предлага сигурно разваляне на черна магия и бързо лечение на хемороиди.

Фирма с чуждестранно участие ми съобщава, че може да ме снабди с контейнер за животински отпадъци с обем 500 литра.

Друга фирма, обявила се за "рай на градинската фантазия", е готова да ми достави "Плаващи феи" и "Джуджета върху листо". Има и снимки на въпросните феи и джуджета.

Вълнуваща е и рекламата "Кючек за начинаещи" - на преден план изпъква, кой знае защо, сияещ женски пъп...

И какво ли не още!

И всичко това, както казах - на луксозни гипсови страници, с многоцветен печат. А нека да допълня - вярно, че не хвърлям шарените реклами без да ги прочета внимателно. Но все пак, след някой друг ден (с известно угризение) и аз ги хвърлям!

Също, както правят мнозина от вас. ...

Това е голата истина. Всички тези лъскави хартии, събрали усилията на фотографи и текстописци, на рекламодатели и рекламоиздатели, отиват накрая в кофата за боклук...

Вместо да бъде отпечатано, както казах, нещо друго на тези страници - я някоя дебютна стихосбирка, я някой проспект на талантлива художествена изложба... Или месечната програма на Народния театър, да речем.

Е, ако трябва да бъда докрай искрен - не всичко от рекламната си поща хвърлям в боклукчийската кофа. Пазя рекламите за ключарска помощ например (губенето на ключове ми е нещо като хоби).

Случва се да скрия в чекмеджето си - така, за спомен от демократичния ни преход - и някои предизборни реклами.

Да кажем и досега пазя две предизборни листовки с почти противоположно съдържание.

Първата ме убеждаваше, че ако гласувам за Бойко Борисов, ще получа Иван Костов. А втората беше в смисъл, че ако не гласувам за Бойко Борисов, ще получа Ахмед Доган...

А всъщност получих в края на краищата Симеон Дянков...

Но връх на моята политколекция е предизборен плакат, абсолютно бял, с малък виолетов надпис в горния десен ъгъл: "Вие знаете против кого да гласувате!"...

Спомням си, че този надпис събуди в мен доста колебания и по тази причина изобщо не гласувах.

Така или иначе - запазих тези предизборни творения, не защото толкова вярвах в техните увещания.

А защото всички те бяха отпечатани на най-луксозна хартия. И бяха правени, според мен, в една и съща (суперскъпа) печатница. Истински шедьоври на партийното изкуство!... Как да ги хвърлиш в кофата?

Но нека оставим политиката на спокойствие.

Защото има реклами, които изглеждат по-важни дори от предизборните листовки. И които будят не тъмна, а направо ултра-черна енергия. Ето каква реклама получих вчера:

"В предвид финансовата криза Ви предлагаме на занижени цени и разсрочено плащане: 1. Погребение (478 лв). 2. Кремация (623 лв.)... Богат избор на всякакви траурни стоки на ниски цени."

Тук коментарът, както се казва, е излишен.

Само ще допълня - тази иначе атрактивна реклама беше отпечатана на проста хартия и с обикновен чернобял печат.

Понякога една финансова криза е по-силна дори от смъртта.