"При възстановяване от съда на неправилно уволнени служители и работници в съдебното решение пише освен главницата и съдебните разходи да се изплати и дължимата лихва от определена дата. Въпросът ми е: каква следва да бъде лихвата - МОРАТОРНА или ЗАКОНОВА, и откога тече тя?"

Пита Симо Синчев от Видин



По трудовите спорове работниците и служителите имат право да претендират да им бъде присъждана лихва за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения. Решенията се вземат от съдилищата.

Лихвата е уредена в чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), който предвижда при неизпълнение на парично задължение да се заплаща законната лихва от деня на забавата.

Лихвата бива два вида - мораторна и законна.



Мораторната лихва е наказателно плащане



за периода от датата на възникване на задължението да се плати (деня на прекратяване на трудовото правоотношение) до датата на завеждане на делото в съда. Конкретният размер се определя най-често чрез назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Когато няма определен ден за изпълнение/плащане, длъжникът/работодател изпада в забава след като бъде поканен от кредитора - работник или служител.

От 31 март 2001 г. бе въведено правото на работника или служителя да иска "бързо производство" по трудовите спорове в съда. Трябва да се отбележи, че само претендирането на мораторна (наказателна) лихва не дава право на бърза процедура. Съдилищата приемат, че това представлява обективно съединяване на лихвен иск с другите искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ за незаконно уволнение, налага допълнителни счетоводни познания на съдиите за пресмятането й (размерите на мораторната лихва са изключително ниски), изисква писмена покана като правно основание за претендирането й и др. п.



Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет



Законната лихва е наречена така, защото законът определя нейния размер и тя се дължи само ако страните не са уговорили нещо друго. Ако е уговорена лихва между страните по договора (това почти не се среща по трудовите правоотношения), то се дължи тя, а не законната лихва. Работникът или служителят може да претендира законната лихва от датата на завеждане на делото в съда до окончателното изплащане на главницата. Самата искова молба до съда замества писмената покана, необходима при мораторната лихва. Двете лихви - законна и мораторна, не могат да се претендират едновременно за един и същ период. Те могат да се искат последователно във времето - най-напред мораторната, след нея законната лихва. Ако се пропусне мораторната лихва, няма пречка да се заяви само законната и обратно.

Напълно е възможно работник или служител да се откаже от двата вида лихва и



да настоява само за чистата главница



Съгласно чл. 116, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс не се счита за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви, т. е. законовата лихва е винаги гарантирана за работника или служителя - той може да я допълни, ако е пропусната, дори след като делото вече е започнало.

Законът и съдебната обаче практика въвеждат други правила по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Не се допуска законна лихва по чл. 86, ал. 2 от ЗЗД да се кумулира (съединява) с мораторната неустойка по същия закон. Неустойката на практика обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението/неплащането. В този случай не е необходимо да се доказват вредите, освен за по-големите вреди над размера на неустойката.

Недопустимо е кумулирането на неустойка за забавено изпълнение на парично задължение с мораторна лихва за забавено плащане на пари, тъй като длъжникът работодател би понесъл две гражданскоправни последици за едно и също неизпълнение, което би било правно недопустимо и житейски неоправдано.



КАРЕ ----- Как да си потърсим лихвите?

Задължението за заплащане на лихва, макар и допълнително обусловено от основното задължение - главницата, се ползва с известна самостоятелност по отношение на главното задължение. Затова може да се предявява иск за лихвата отделно от иска за вземането, от което произтича тази лихва.

Поканата за изплащане трябва да отговаря на следните изисквания, за да бъде уважена от съда като документ, водещ до забава на работодателя:

1. да е отправена писмено до работодателя,

2. да съдържа искания кога да се плати и в какъв размер,

3. на какво правно основание произтича задължението за плащане (т.е. произхода на неизпълненото задължение),

4. да бъде даден разумен размер на срока за доброволно изпълнение.

Например лихвата върху 6-кратния размер на обезщетението за незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда се дължи от деня на поканата по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Ако такава покана не е отправена от работника или служителя, лихвата се дължи от деня, в който искът е предявен. Задължението по чл. 225, ал. 1 от КТ е парично и безсрочно и при забавеното му изпълнение работодателят дължи законна лихва на незаконно уволнения работник. В Кодекса на труда няма специални правила за началната дата, от която се дължи лихвата върху 6-кратното обезщетение, поради което се прилагат правилата на ЗЗД относно неизпълнение на задълженията.

Втори пример - законната лихва за обезщетение по чл.200 от КТ от професионално заболяване или трудова злополука се дължи не от датата на исковата молба, а от датата на увреждането. Осъденият ответник-работодател по чл. 200 КТ изпада в забава в деня на установяване от съответните медицински органи на професионалния характер на заболяването или злополуката. Когато съдът определя с решението си законната лихва върху присъдено трудово възнаграждение или обезщетение, той няма право да я уточнява по размер. Това е така защото за определени периоди размерът й може да бъде различен. Процентът на законната лихва се начислява при изпълнението на съдебния акт съобразно с действащите разпоредби на Министерския съвет относно неговия размер. Начисляването на законната лихва се извършва най-вече от съдия-изпълнителя при принудителното събиране на сумите.

Трети пример - на работника и служителя се полага договореното с индивидуалния и/или колективен трудов договор трудово възнаграждение за положения труд, който е възмезден. На работника или служителя се гарантира изплащане на минималната работна заплата, установена за страната. Разликата до крайния размер на трудовото възнаграждение, работодателят дължи заедно със законната лихва.