На първата си пресконференция министърът на здравеопазването Анна-Мария Борисова, показа, че не е бърборана, що се касае по въпросите за реформата; но с чувство говорИ за радостите на своята професия и отдели ценно време за впечатления и препоръки към журналистите. На въпроса за тютюнопушенето Борисова отговори, преди да е формулиран...



Проф. Анна-Мария Борисова:

И така, уважаеми дами и господа, със шегите беше дотука. И така, казвам: със шегите беше дотук! А сега ще работим, както казах вчера. И надявам се, че вие всички ще работите и няма да се шегувате. Надявам се във вашите кореспонденции да виждам моите думи, не извадени от контекст, а точно казани!

(...)

Вече по самата реформа, ние работиме откакто съм номинирана, въпреки вашите усилия да ме извадите от психическо равновесие, не го постигнахте! Просто аз съм, както каза премиерът, твърда. Просто ви се усмихвам. Ама защо не пуснахте контекста, просто ме ядосахте тогава. Идват, аз ще откривам конгреса си, аз съм отговорен човек. Не мога да напусна в момент, в който... това е най-високоотговорното за мен събитие, но съвпадна, какво нещо! Съвпадна. И аз трябваше да отида там и съм излязла на трибуната да откривам конгреса си и те идват срещу мен всички, вие сигурно също сте били някои от вас, окупираха трибуната, аз не мога да открия конгреса си, и казват: "Вярно ли е, че вие сте написала писмо, че се отказвате?" И аз какво да отговоря? Аз се усмихвам. Усмихвам се на въпроса. (Смее се). След това казват: "Ахааа, значи вие се пазите, значи ще станете". И аз пак отговарям: "Аз се усмихвам". Но къде бяха въпросите, които всъщност провокираха този отговор? Нямаше ги. Това не е коректно, това не е добра журналистика. Бъдете точни. Дайте въпроса и нека да дойде отговора. Той вече звучи по друг начин.

Или пък другата сцена пред Министерски съвет. Излизам аз... Не, беше доста непрофесионално, за мен е непрофесионално! Ако вие държите на себе си като професионалисти, дръжте се професионално и работете професионално!

Ж: Проф. Борисова...

АМБ: Момент!... Аз имам експозе...

Ж: Извинете ме.

АМБ: ...и след това съм си приготвила едно тесте листове за въпроси. Така.

Значи, излизам от Министерски съвет, виждам едни журналисти и тръгвам в друга посока, за да избягам, но не! (Смях в залата.) Настигнаха ме и аз любезно се спрях и казах: "Извинете, аз не съм легитимен министър и не е редно да давам отговори на каквито и да било въпроси, те биха имали само лично мнение, но не мнение на институцията. Благодаря". Обърнах се и продължих. Те бяха настойчиви, препъваха се в мен, аз ги настъпвах, беше доста агресивно, аз се извинявах и продължавах и те вече започнаха да ме дразнят. То това е принципът, аз го схванах - да дразниш този, който искаш да изтръгнеш нещо от него в яда си да го изпусне. "А, какъв лекар сте вие, вие не сте никакъв лекар, вас не ви интересуват болните" - по този начин се говореше с мен. И аз мълча. Продължават, и аз мълча. Стигнахме до ЦУМ, и аз мълча. И какво видях вечерта на телевизията? Аз мълча. А къде е изречението, в което любезно се спирам и казвам: "Извинете, аз не съм легитимен министър и аз не считам, че имам право да отговоря"? Къде беше това изречение?! Значи, това е отправено към всички вас. Работете коректно! Пазете си имената! Името за един човек е най-важното.

(Конференцията се открива за въпроси.)

Ж: (...) (Задава няколко въпроса с подточки.)

АМБ: Искам по един въпрос! Как ще решим дълговете на болниците? Това нещо се обсъжда и ще продължава да се обсъжда и ще намери своето решение, уверявам ви. Следващ въпрос!

Ж: За 400-те болници... (колко от тях ще бъдат затворени)?

АМБ: Какво ще правим с тях? Ми като влезе картата, тогава ще я обсъждаме. Това е въпрос на об-съж-да-не. Никоя болница няма да бъде затворена - голямо заглавие! Нито един лекар и медицинска сестра няма да остане на улицата - голямо заглавие! Казвам ви го аз.

(...)

Ж: В момента има обществена дискусия за тютюнопушенето то да бъде...

АМБ: Категорично не!

Ж: Кое не?

АМБ: Не на тютюнопушенето!

Ж: Да на забраната?

АМБ: Да. Навсякъде в културния свят, във всички учреждения е забранено. Във всички питейни заведения, ресторанти е забранено. В Париж всички са на тротоарите и там си пушат колкото си искат. В България трябва да приемем парижкия модел. На тротоарите! Всички заведения да си извадят масички, като получат разрешенията надлежно... От кого трябва да получат? От общината.

(...)

Ж: Казахте, проф. Борисова, че ще направите така, че лекарите да останат доволни. Това означава ли, че...

АМБ: Удовлетворени, това не е същото. Когато ти видиш един болен, излекуван от теб, го видиш жив и здрав, се чувстваш удовлетворен. И тази морална награда пожелавам на всеки лекар да му се случи някога в живота. Това е невероятно усещане.

(...)

Ж: Проф. Борисова, вие казахте, че ще се преодолее проблема със забавеното заплащане на болниците. А вие успяхте ли да разберете на какво се дължи този проблем, защото са много разнопосочни сигналите. Дали става въпрос за лоша събираемост на здравни вноски или за нещо друго?

АМБ: Да, проблемите са твърде много - и това, което казахте, а и нещо друго. И нещо друго.

Ж: Какво?

АМБ: Няма да го кажа другото, но има и нещо друго! Да. Всичко това ще бъде проучено - и другото, и несъбираемостта, и т.н. Ние трябва добре да си правим сметка колко пари имаш, колко ти трябват и колко да ти останат. Нали вие всички вкъщи си правите тази сметка. Не навсякъде си я правят, а трябва да се научат да си я правят. Защо съм спряла апаратурата? Какво беше - "на гол корем чифте пищови". Е това може и да не го сложим. (Смях) А тук ми казаха, че ще го сложат. Еее, какви приятели сте, нали уж ще ставаме приятели! А аз се старая да ми мине, че съм ви сърдита.

(...)

Ж: Може ли да попитаме къде ви намери премиерът, как ви предложи поста, и моля да отговорите на предишния ми въпрос - притеснява ли ви това, че той каза, че може да сменя министри на месец и половина?

АМБ: Ама никак не ме притеснява! Аз още в първата злополучна пресконференция някой ме попита нещо подобно и аз му казах, че не ме интересува продължителността на престоя ми в тази институция. И завърших отговора си, като казах: за мен е важно да свърша работа. Аз съм дошла да свърша работа, аз не съм дошла да престоявам.

Ж: Все пак да отговорите на въпроса на колежката - къде ви е намерил Борисов?

АМБ: Значи, аз съм била препоръчана и единственото изискване към бъдещия кандидат от страна на г-н Борисов е било "искам честен човек". Нищо повече. Бе посочете ми един честен човек! Това е било изискването. Това е офертата. И един ден г-н Борисов ми се обажда по телефона. Аз даже отначало не можах да схвана, защото... Вие нали също ще се учудите, ако министър-председател ви звъни по телефона. И казва: "Къде сте?". Ами, казвам, ние сме на вилата. И така. Близо до вилата се видяхме.

Ж: А къде е вилата?

АМБ: Аз съм честна и към вас, като ви го разказвам. Нещо лошо да се е случило? Ами аз си почивах на вилата, а той нямаше търпение да види един честен човек!

(Край на пресконференцията.)