Като висшист, ерудит и невротик учителят знаеше кой е Командорът и какво впечатление създава, като се появи на съответните места в "Дон Жуан". Посетителят - очевидно пряк потомък на "липсващото звено", надали знаеше всичко това, но съответното впечатление създаваше с лекота.

- Ей, чш, ти ли си даскалът на детето? - попита той като оперен злодей.

- За кой ученик става дума? - обви се в плаща на думите попитаният.

- Ти си, по очите те познах! - посочи го с показалец като кебапче с пръстен големият. - Това тука кво е, бе?!

- Класна стая... - каза с гласа на Галилео Галилей учителят.

Посетителят се огледа като Баязид Светкавицата в току-що превзет град:

- Абе ква е тая класна стая, бе?! Разхайтили сте се даскалята!

- Моля ви се, тя си е такава за всички деца!

- За сина няма да е такава! - посетителят приседна на катедрата и запали пура като ракета "Vergeltungswaffe-2", но без стабилизаторите. Сетне заизброява: - Чинът му да е с кожена тапицерия. Облегалката да пада назад, като се умори от много учене, сваля облегалката и кърти. И ако някой шукне, ще му усуча...

- Разбрах, всичко разбрах! - избърза учителят, а пред очите му като на филмова лента преминаваха животните от "Червената книга".

- Има още! Оная дупка под чина...

- Тя е да си слага учебниците.

- Кви учебници, на теб за кво ти плащат?! - големият бе възмутен като лудит пред тъкачен стан. - Учебници! В дупката под чина се прави барче: безалкохолни, мляко, лед, фастъчки, бадемки. Отпред тая маса е много удобна - потупа я със задни части той.

- Там седя аз - призна като пред Светата инквизиция учителят.

- Ти изчезваш оттам и слагате телевизор, 70 инча, стерео, 3D!

- Така децата ще се разсейват! - одързости се като парижки комунар стопанинът на стаята.

- За да не се разсейват, ти ще си траеш! Нито звук!

Учителят даде заден подобно на наполеонов войник в опожарената Москва:

- Добре, де, но аз какво ще правя в час?!

- Ще бършеш телевизора от прах! Ясен ли съм?

- Напълно!

Гигантът показа тетрадка:

- Тука кво пише? Чети!

- Тетрадка на... - зачете другият като на разпит.

- Тука, тука чети! - кебачето посочи надписа върху етикета "II кл." - Втора класа, а! Моят син у втора класа сте го набутали!

- Нека обясня...

- Кво ще обясняваш?! Аз миналата година записах ли го у първа класа? И вие кво, като не се вествам тука да ви контролирам, си викате "Глутеуса балама, Глутеуса че го изпързаляме!" Връщаш детето у първа класа!

- Тази година той мина във втори... - опита да се вклини като танкова колона при Курск учителят.

- Връщаш го у първа класа! - спря го безмилостно бащата. - Колко години се учи сега?

- Дванайсет.

- Значи дванайсет години моят ще е у първа класа! - постанови някак сталински посетителят. - Ясен ли съм?

- Напълно! - рапортува като трудов колектив домакинът.

- Хайде да те водим надолу по стълбите! Ей, да си сложите асансьор, четири етажа са това! Хайде, тръгвай!

- Не, благодаря, аз ще мина напряко през прозореца! - учителят стъпи на перваза - Приятен ден! - и полетя като Parus major на разсъмване...