Паническите решения за увеличаване на ДДС не са само израз на управленската некадърност, в която се обвинява правителството. Който и да е министерски състав, способен да извади по-гениална терца майорна от тая на сегашното във вида "Борисов-Дянков-Борисова", надали ще се справи по-добре с положението, в което сме.

То е резултат на инертни процеси, които не могат да бъдат спрени със заклинания за реформи и политическа воля; не могат да бъдат отклонени с идеологически квалификации по линията "ляво-дясно"; не могат да бъдат регулирани с полицейски акции и административни реформи. Става дума за исторически процеси, в които нямаше как да не попадне България и в които всякакви илюзии за остров на стабилността и европейско развитие се разсейват от поредната икономическа криза.

Тия процеси у нас бяха описвани като преход от тоталитарно общество към демократично; от командна икономика към пазарна; от социализъм към капитализъм; от ненормална към нормална държава; от затвор към свобода и т.н. до особено изобличителното от банани по празник към банани всеки ден. Все квалификации, които изглеждат убедителни, но пък пропускат нещо твърде важно под идеологическата мъгла, която разстилат. А именно, че този преход в действителност бе преход от общество, основано на принципа на производството, труда и индивидуалните лишения в името на общи блага, към общество, следващо принципа на потреблението, почивката и разгула в полза на индивидуално задоволство. Не е характерен само за България и страните в преход, а за целия свят, който днес изпитва последствията от това движение. Дори може да се обобщи, че



подобно движение е особена антропологическа константа,



изразяваща маймунската носталгия към времето, когато бананите са падали без никакви особени усилия направо в устата. Не случайно Декарт забелязва, че някои маймуни са всъщност особено хитри хора, които се правят на животни, за да не ги хванат да работят. У нас тези последствия са особено ярки.

Разбира се, и по времето на т.нар. тоталитаризъм имаше потребление и разгул, както и при т. нар. демокрация има труд и лишения. За социализма може да се говори всичко, но не може да се отрече, че при него се произвеждаше. Наистина, произвеждаше се неефективно, за ограничени пазари и с нереални планове, често пъти безсмислено в стил "залудо работи, залудо не стой", с измислени критерии за заплащане и насилена заетост. Но все пак именно трудът, чиято възхвала не беше само идеология, идеща от постулатите на марксизма и дарвинизма, създаде основата, която с успех се разбива двадесетина години. При това



движението от труд към потребление



се прояви у нас с такава безогледност, с такава тъпа немара към здравия разум, че единственото, което остава на държавата, за да скърпи някак положението, е да се обложи тъкмо потребителят, та да плати цената на прехода. Ако пък той е и трудещ се, няма как да не се чувства ограбен, когато бананите, за които всички се направихме на маймуни, та да падат всеки ден от дървото, ги облагат с данък, за да се пълни бюджетът на държавата.

Тази горчива чаша се падна на правителството на Борисов, който е в правото си да недоволства, че е наследник на поредицата управленски успехи, с които се хвалеше всяко правителство, докато беше на власт. Още веднъж, по същество това бяха успехи в разграждането на общество, основано на труда.

В поредността си тия правителства оставиха една страна, член на ЕС и НАТО, но също така и това: убито селско стопанство, чиито видимости са пазарите, където от цветята през доматите до тиквите всичко е внос; погромена индустрия, чиито най-ефикасни постижения са сглобките на PVC-дограма, чамови гардероби и ризи на ишлеме; съсипана инфраструктура, чийто символ, освен дупките по пътищата и влакът Кюстендил-Гюешево, е вторият Дунав-мост, непостижим за демократична България вече двадесетина години, докато тоталитарната направи първия за две-три; разбит туризъм, разчитащ на пияндета и проститутки; разпадаща се образователна система, която в началото на ХХI в. допуска второ поколение неграмотни, надвишаващи броя на тия от началото на ХХ в.; съсипано здравеопазване, изходът от което, наред с гробищата за евентуалните пациенти, са евтините полети до по-нормални страни, където наши лекари и медицински сестри дават съботно-неделни дежурства, ако изобщо не работят постоянно там; професионална армия с полицейски ангажименти по света, докато у нас едва ли може да напълни стадиона на ЦСКА; корумпирана полиция, чиито допълнителни доходи зависят от местни и национални мафиотски групировки; туткава държавна и местна администрация, петкратно надвишаваща броя, но за сметка на това с десетократно по-ниска ефективност в работата си в сравнение с Живковата. И цигански гета, и анклави, където български вече не се говори даже в кметствата, и области, в които безработицата надхвърля 30%. Не че няма и хубави неща, но те са предимно в сферата, където приятно се съчетават развлечението, алъш-веришът и рекламата - от изборите през моловете до свободните медии и потребителските кредити.



Какво може да се направи?



Първи май е добър повод да се каже: Да живей, живей труда! Което може и да ни присети, че изглежда трябва да започнем нов преход. Понеже няма как да се върнем към социализма, поне да се върнем към общество, основано на производство и труд, а не на спекула с естествения потребителски и подражателен манталитет на маймуната, чакаща да паднат банани, та да е още по-доволна пред телевизора.