Искрица футбол в една грозна вечер
04 май 2010 10:56
Автор: Георги А. Стоянов
Единственото положително нещо за Левски от мача във Варна беше, че Владимир Гаджев окончателно доказа, че е най-добрият на поста си у нас и Мъри е длъжен да го извика в националния.
Очертаваше се необикновена вечер във Варна, където на стадион “Тича” се стече достатъчно публика, за да се получи един истински сблъсък между третия и първия от миналото първенство. За кратко всички повярвахме, че все пак е възможно да станем свидетели на спектакъл поне в края на този посредствен шампионат. Най-малкото, защото имаше поне две предпоставки да се получи интересен мач. Първо, моряците не познаваха вкуса на загубата като домакин повече от 2 години, и второ, сините имаха да си отмъщават на варненци за разгромната загуба с 1-4 на 1/8-финалите от тазгодишното издание на турнира за Купата на България. Очакванията не се оправдаха - 90-те минути между Черно море и Левски обаче бяха като скучно театрално представление, което нямаш търпение да свърши.

През по-голямата част от двубоя, сините натискаха своя съперник, който се беше окопал в своята половина. Явно зелено-белите нямат достойни заместници на отсъстващите ключови фигури – Мирослав Манолов, Георги Илиев и Даниел Георгиев, затова повече мислеха как да опазят вратата си суха. Въпреки това, съдбата им се усмихна и те поведоха с един случаен гол, дело на Георги Божилов. Столичани пък просто чакаха удобния момент да накажат моряците и в крайна сметка Владимир Гаджев сложи край на мъките им с феноменален и неспасяем изстрел извън наказателното поле. И в цялата тази посредственост само Александър Александров-Кривия, който за съжаление е сред последните представители на един изчезващ вид магьосници, и Владо Гаджев зарадваха левскарите в цяла България. Особено много изпъкна опорният халф на сините. Фините му докосвания, умението му да освобождава пространство за своите съотборници и невероятните му пасове и шутове бяха единствената искрица в тази толкова тъжна за футбола вечер.

За мен бе изненадващо, че по-силният от двата клуба, който в този момент повече се нуждаеше от победата и трите точки не успя да бие един немотивиран и разкъсван от кадрови проблеми съперник.

Единственото положително нещо за Левски от мача във Варна беше, че Владимир Гаджев окончателно доказа, че е най-добрият на поста си у нас и Мъри е длъжен да го извика в националния. Похвално е, че сините не се отказаха и се бориха за победата до последния съдийски сигнал. Но това не може да ги оправдае за посредствената продукция, защато подобна нагласа към всяка среща е неразривно свързана с традициите и манталитета на клуба от „Герена”.

Няма как да не се отбележи и дразнещо слабата игра на част от възпитаниците на Гонзо. Лошо впечатление прави фактът, че през пролетта сините играят силно само на „Георги Аспарухов”, а това не говори добре за тях, защото само на домакинствата си разчитат средняшките отбори, които нямат големи амбиции.

Подобно поведение е абсурдно за гранд като Левски. Хичо и Мечо например, в мачовете на стадион “Георги Аспарухов”, се движат постоянно, центрират опасно, подават, спират, откриват се и нанасят удари от всякаква дистанция. При гостуванията обаче това не се вижда от двамата.

При Милиев положението е горе долу същото. Когато Левски играе в София, той е много по-спокоен и прецизен в действията си за разлика от гастролите в провинцията, когато става нервен, несигурен в отиграванията, губи единоборствата, закъснява да покрива противниковите нападатели и не на последно място по важност – в следствие на скованите му действия не може да изнася добре топката.

Срещу Спортист и Пирин, националът Веско Минев вършееше по левия фланг, влизаше в комбинации с Ники Димитров и Жоазиньо, центрираше и беше непрестанна заплаха за противника. На “Тича” левият бек не направи нито един пробив за цял мач! Петраш не се запомни с нищо срещу моряците, Йовов се мъчеше да сътвори нещо, но сам изнемогваше и му беше прекалено трудно, защото Бардон и Антонов пък направо ги нямаше. Те двамата отсъстваха от този двубой и в големи периоди си мислех, че Левски играе с 9, а не с 11 човека на терена. След посредствената продукция, която предложиха във Варна, е ясно, че за да върнат усмивките на почитателите си, левскарите трябва да спечелят по категоричен начин последното си гостуване.

А думите на Хичо след мача с Черно море, че на него и съотборниците им било трудно да играят когато са под напрежение, даже не искам да ги коментирам. Само ще кажа, че ако лявото крило притежаваше дори и само 20% от хъса и непримиримостта на Гонзо, с качествата, които има, сега той щеше вече да е поне веднъж футболист номер 1 на страната, твърд титуляр в представителната ни гарнитура и да играе в силен западноевропейски отбор. Затова е по-добре Димитров, заедно с изумяващо плахия таран Антонов, да вземат да се отпуснат и да заиграят както могат и с повече самочувствие. Само така ще разкрият и ще развият безспорния потенциал с който разполагат, защото в противен случай рискуват да се превърнат в наследници на разочарованието Георги Христов. Или както се казва, топката е в техните крака. Остава да започнат да действат!