Есента бе разхвърляла дългите си ръждиворуси коси и паркът приличаше на темпера, излята от палитрата на Дали.
Стилян Варадинов дъвчеше евтин дюнер, подритваше кестените по пътя си и кроеше смели планове за утрешния ден. Както си вървеше, така и не забеляза едно клепоухо куче, силно респектирано от уханието на дюнера. То тръгна подире му с тайната надежда младият компютърен програмист да изръси някоя случайна мръвка.
Точно до шадравана двама униформени полицаи спряха Варадинов и му поискаха документите за проверка.
Младежът подаде личната си карта и попита с наивно невежество:
- Някаква акция ли има?
- Не, господине, няма акция. Има закони в тая държава и те трябва да се спазват от всички, нали?
- О, да, разбира се! - съгласи се Варадинов и прибра документа. - Всичко наред ли е?
- Това куче ваше ли е? - попита строго единият полицай.
- Кое куче?
Стилян Варадинов се обърна и видя опърпания помияр, който клечеше зад него и въртеше щастливо опашка, сякаш току-що е получило колет от Бриджит Бардо.
- Това куче ли? За първи път го виждам.
- Всички така казват! - усъмни се полицаят. - Нека попитаме и него.
Униформеният клекна пред помияра.
- Този господин с теб ли е?
Кучето кимна отривисто с глава.
- Той твой господар ли е?
Утвърдителният отговор се повтори.
- А защо имаш такъв окаян вид? Да не би твоят господар да те държи гладен?
Кучето отново кимна с глава.
- Ама чакайте, моля ви се, това е нелепо! Какъв господар съм му аз, кучето се лепна за мен в парка. Изобщо не е с мен...
- Моля да не ме прекъсвате по време на дознание! - скастри го полицаят. - Докъде бяхме стигнали?
- До разкритието, че държи кучето гладно - обади се и вторият полицай.
- Лошо, много лошо! - изсумтя шефът на дознанието. - Вероятно твоят господар не само те държи гладно, но и понякога те бие. Бие ли те твоят господар, клети приятелю?
Кучето отново кимна с глава.
Стилян Варадинов гледаше и не можеше да повярва.
- Я да видим какво казва законът в подобни случаи? - полицаят извади някаква папка, наплюнчи пръст и запрелиства дебела брошура. - Какво имаме тук? Ммм-да, закон за ветеринарномедицинска дейност, член трети, алинея първа: собствениците на животни компаньони са длъжни да се грижат за животните и да не ги изоставят. Да им осигуряват място на обитание, подходящ микроклимат, достатъчно храна и вода, да не им причиняват страх, нараняване, болка, страдание и стрес. За нарушителите на този закон е предвидено бързо производство и затвор до три години. Колега, носите ли белезници?
- Ей, хора, чакайте, бе! Какъв затвор, какви белезници? Та това куче не е мое. Утре може да се лепне и за вас...
- Не, не може! Но вие можете да се отървете. Срещу скромно дарение за родните полицейски кучета.
Стилян Варадинов се раздели с 50 лева, а когато сви зад ъгъла, единият полицай потупа помияра и му хвърли парче македонска наденица.
- Браво, Кондьо, добро куче! Дръж следващия!
Браво бе Ивайло, този път си направо отличник, напълни ми душата, страхотен майтап падна, ама таз история с кучетата си е направо баш така.
Боже, Боже, ако имаха хабер ингилизите от това колко “страдат” българските улични помияри, не Бриджит Бардо щяха да проводят /нищо че е французкиня и като така я наричат жабарка и помиярка/, ами сама Чери Блейър щеше да дойде да подхване акция за “защита” на изгладнелите псета. С тази разлика, че вместо да им купува дюнери, първо ще ги скопи, после ще ги изкъпе, ще ги прати на преглед в кучешка поликлиника, след това ще им сложи верижка с инвентарно номерче я на ухото, а на “вратлето” и накрая ще ги задоми в специално кучешко хотелче. На другия ден българска телевизя ще почне да излъчва сърцераздирателни реклами за бездомни палавници, които търсят своите татковци. Така целокупният български народ се юрна да осиновява помияри и да ги дундурка...Не ви разправих приказка в стил Самюел Бекет, ами ви разкрих една от тайните на успеха на политическата кампания на семейство Блейър през недалечната 1995. Ако Татяна Дончева иска да стане кмет, не е зле да се поучи от госпожа премиершата на ингилизкото Кралство, щото тук и чрез любов към животните мож /до/събра необходимите за победата гласове ...А, забравих! В Англия е забранено със закон кучетат да се хранят с кокали и останки от обяда! В случай че някой наруши закона и даде на псето си пилешко кокалче и то вземе да се задави и гътне, Кралското Дружество за защита на животните праща кучешка полиция и социални работници да разнищват случая. Ако не вярвайте, елате на място – питайте и ще ви се отговори
Кучетата ги хранят само с нарочна кучешка храна, на цена 3 лири за 200 грама
но.. да не пропусна.. не бива отново да се насажда тука междуетническо напрежение.. защо не написахте само наденица и толкова.. ами посочихте че е македонска.. явно сметате че сички предатели.. подобно на тоя помияр.. се македонеят.. това на омо нема да се хареса.. независимо дали са помияри 
следва да има толерантност..
