|
| *** |
И още е там.
Народът наоколо се уплаши, разстъпи се отпреде й, а самата ламя метна небрежно по едно кило дъвка без захар във всяка от устите си, прекоси тежко перона, като изпотроши плочките и отиде, та се вниза в автобуса. Там за втори път си показа простотията, защото седна на мястото за бременни, едната си глава я пльосна на седалката за майки с деца до три годинки, другата - на инвалидната, а опашката си я преметна чак отзад на мястото на акордеониста, тая ламя безподобна. Тъй за другите пътници не остана място и те се вкопаха потресени на тротоара. И още са там.
От там слезна на центъра и тръгна право по нашата улица, като продължаваше да си дъвче дъвките със страшни и диви гримаси и беше дотолкоз страшна, че народът й отстъпваше. Пък който не отстъпеше, ламята веднага го премазваше. Премазаните прочее още са там, страшна работа!
Най-подир стигна и до нашия блок, махна един път с крилото и се дигна по тоя начин до петия етаж. Там блъвна сърдито огън, издуха едно семейство млади специалисти от апартамента им, изяде им кренвиршите, а че се тръшна върху пръснатите по мокета стъкла от съсипания прозорец, лепна си дъвките зад десните уши и заспа. Младото семейство пък покръжи из въздуха и падна отпред на плочника. И още е там.
Събрахме се ние всички долу между трафопоста и гаражите и седнахме да мислим какво ще правим сега, защото вече бяхме разбрали, че то това там горе - голяма ламя. Тъй я мислихме, иначе я мислихме, и накрая някой каза, че нямало какво да мислим повече, ами да сме идели да викнем Свети Георги: да дойде Свети Георги, яхнал бяла коня, па да набучи тая пакост на победоносното си копие, според както бяхме чували, че е правил веднаж в древността.
И наистина. Домоуправителят хукна, та отърча при Свети Георги, обяснявайки му каква е работата и за какво го викаме. Свети Георги от своя страна го изслуша сред порой от родолюбиви възклицания, лесно се въодушеви, размаха си победоносното копие, яхна си таковата и полетя насам, пищейки мрачни и безподобни закани, редейки подходящи поговорки и викайки "Ура!"...
Точно пред нашия вход обаче конят му (една, както след туй се оказа, дръглива, безпомощна и куца с един преден и един заден крак кранта) се подхлъзна на паркинга, цвилна един път и падна, събаряйки след себе си и същия този Свети Георги. Свети Георги изтрака с дъртите си кокали на плочника, взе да вика нещо за някакви майки, а отделно от туй му се строши и копието, и тогава ние нацяло изтръпнахме, тъй като видяхме, че то уж победоносно, уж не знам какво, пък всъщност - гнила сопа! И е проядено от дървояд. То още си е там, защото дори и циганите му се гнусят и не го вдигат.
Свети Георги се вайкаше там на асфалта ли, на тротоара ли, не знам вече, но знам, че викаше някой да му дадял една ръка да станел, но ние му казахме знае се какво на тоя мутант.
А в туй време горе, искам да кажа на петия етаж, оная простотия - ламята - почна да се пробужда сред реактивен грохот и мрачен рев, от който дзънтяха прозорците от тук до автогарата и който накара кобилата на оная идиот, Свети Георги, да зацвили обречено: закуца надолу и отиде в екарисажа да се самоубива.
И тогава ние видяхме, че тука става въпрос за световната конспирация, та се навряхме в миши дупки.
И още сме там.
