|
| Туш |
Когато бях овчарче
и овците пасях,
Бях много благодарен,
макар и сиромах.
Щом пукнеше зората изкарвах ги навън
И свирех из гората подпрян на някой пън.
И времето бе кратко със шарений кавал
И никога тъй сладко не съм ни ял, ни спал.
И днес, когато видя овчарче малко аз,
Не знам защо завиждам и пъшкам си без глас.
----------------------------------------- --------------
Иван Вазов
