Тежката икономическа ситуация принуди управляващите отново да се заемат с непопулярните, но неотложни реформи в пенсионната и здравната система и в администрацията. На специална пресконференция вчера премиерът Бойко Борисов спеши част от министрите да разяснят какво ще се предприеме в следващите месеци. И обеща, че така ще се осигурят достатъчно пари, за да не се вдига ДДС.
След като само преди 2 месеца отложи пенсионната реформа за 2012 г., сега кабинетът я пришпорва за следващата година. От 1 юли 2011 г. необходимият стаж за пенсия се вдига с 3 години, обяви социалният министър Тотю Младенов. Така жените вече ще трябва да работят по 37 г. вместо по 34, а мъжете да имат 40 г. осигурителен стаж при 37 г. сега. Пенсионната възраст се запазва на 60 г. за жените и 63 за мъжете.
Предвижда се гъвкав вариант за пенсиониране на тези, на които не им достига до 3 години стаж. При навършване на възраст те ще могат да се пенсионират, но ще получават с 2.4% по-ниска пенсия за всяка година недостигащ стаж. "В същото време, за да се стимулират хората да работят по-дълго, всяка допълнителна година ще носи 2.4% към пенсията, а не 1.1%, както е при редовия стаж", обясниха от социалното министерство. Такъв стимул обаче има и в момента, при това по-висок - всяка година над пенсионната се зачита за 3%.
Пенсионната реформа този път ще засегне и "свещените крави" в правителството на ГЕРБ - военните и служителите в МВР. Предвижда се те вече да работят за пенсия 30 г. вместо 25 г., а изискуемият стаж на длъжности в двете ведомства да скочи от 16 години и 8 месеца на 20 г.
Друго предложение, което вероятно ще предизвика протести, е прилагането на нова схема при преизчисляване на стажа от I и II категория труд при изчисляването на новоотпуснатите пенсии след 1 януари 2011 г. Сега за правото да се пенсионира човек по-рано при I категория труд се изискват 10 г., а при II категория - 15 г. Всяка прослужена година при по-тежки условия обаче също се брои за няколко. Така има хора, които се оказват с над 100 години стаж. Според новото предложение всяка изработена при I и II категория труд година над изискуемите ще се зачита за трета категория труд и ще се прибавя само 1.1%.
Въпреки предизборното обещание на ГЕРБ социалните осигуровки да паднат с 5% до края на мандата на правителството, вчера стана ясно, че това няма да се случи. Дори може да се стигне до увеличението им, тъй като идеята е оттук нататък размерът на осигуровките да е обвързан с разходите на НОИ. Сега голяма част от плащанията на института се покриват от републиканския бюджет.
Вчера за пръв път визия за реформа представи и здравният министър Анна-Мария Борисова. В здравеопазването ще продължи замисленото преструктуриране на болници в заведения за долекуване и продължително лечение, обяви тя. Работи се по нови цени на клиничните пътеки, защото част от тях са недофинансирани, а други - свръхфинансирани. Сред новите идеи на Борисова е провеждането на централизирани търгове за закупуване за лекарства, консумативи и апаратура за държавните болници. В момента болниците провеждат търговете си сами и според кабинета това води до пилеене на средства.
Борисова планира да изготви и нов вид позитивна листа - за медицински изделия, които в момента се плащат напълно от пациентите. Според министъра всичко това ще стане до края на годината. В същото време обаче и вчера не се разбра каква е позицията на Борисова по ключовия въпрос за демонополизацията на НЗОК, влизането на частните фондове в системата и различните идеи за доплащане.
Най-големи надежди за икономии правителството възлага на административната реформа, която трябва да доведе до 20% по-малко разходи. "Ще предприемем още по-резки структурни реформи", обеща вицепремиерът Симеон Дянков. Какво точно ще се случва в сферата на администрацията обаче, тепърва ще се мисли. "На 15 май ще се събере съветът за административна реформа, а дотогава министрите и шефовете на агенциите ще направят планове", каза премиерът. "Всеки има право, ако иска да направи тези икономии, да гаси лампите, друг да си махне секретарката. От днес съм разпоредил тук да няма персонални шофьори. Колите ще са в гараж и ако на някого му трябва да отиде някъде по работа, ще вземе колата и ще си свърши работата. Направил съм метро като слънце - да отидат на метрото. Каквото за всички - това и за тях", коментира Борисов.
Най-напреднала е работата в образованието, където вече бе гласуван един ключов закон - за академичния състав, и са готови три проекта - за училищното образование, за БАН, за стимулиране на научните изследвания. "За БАН предлагаме централното управление да се закрие, а институтите да станат самостоятелни. Заради опасенията за апетити към имотите всички те ще бъдат ексклузивно държавна собственост", обясни министърът на образованието Сергей Игнатов. Част от промените са спорни - президентът наложи вето на закона за академичния състав, съпротива ще породи и идеята за закриване на шапката на БАН.
"Считам, че това е достатъчно за днес", коментира след представянето на идеите премиерът Бойко Борисов. Той си дал две седмици да чете, гледа и слуша различни коментари и се убедил в правотата на кабинета. "Убедих се, че неслучайно активната част от населението е гласувала за нас. Затова и предлагаме този пакет от мерки и реформи", заключи министър-председателят.
Правителството реже едни разходи, но увеличава други
Актуализация на бюджета ще спасява от фалит здравеопазването и социалната сфера
След като първият антикризисен план на кабинета с 60 мерки не проработи, правителството реши да направи втори опит да спаси бюджета. Премиерът Бойко Борисов обяви, че вчера в Народното събрание е внесен проект за актуализация на държавния бюджет за 2010 г. Идеята е да се намалят разходите на ведомствата и да се прехвърлят пари за здравеопазването и социалната сфера.
Още при съставянето на бюджет 2010 беше ясно, че социалните сфери не могат да оцелеят с предложените от Симеон Дянков бюджети. Тогава финансист №1 обещаваше на 15 юни да има актуализация на бюджета, с която ведомствата да получат повече пари. Вместо парите за нея да дойдат от по-голяма събираемост на приходите обаче, сега ще се режат разходи.
От орязването с 20% на разходите на ведомствата правителството очаква да спести 900 млн. лв. Всъщност половината от съкращението - с 10%, вече беше направено през април. От него се очакваха 450 млн. лв. икономии, но реалното намаление е с едва 320 млн. лв., тъй като от мерките бяха пощадени МВР и МО. МВР например и сега ще се размине с 13% намаление на парите вместо с 20%. "Ако трябва на всяка будка (за цигари и алкохол, б.р.) ще сложим полицай и затова от МВР съкращаваме 13%, а не 20", каза Борисов. Той е възложил на митниците и НАП да съберат допълнителни 500 млн. лв. от "цигари, алкохол, горива и желязо", макар че агенциите не могат да изпълнят и сегашния си план.
След като съкрати въпросните разходи от министерствата на стойност 900 млн. лв., кабинетът ще увеличи парите по други пера с подобна и дори по-голяма сума. Повече пари ще получат тютюнопроизводителите, здравната каса, социалната сфера. Само преди три дни премиерът коментира, че от новите мерки "хората ще останат доволни". Вчера стана ясно, че допълнителни средства се отпускат и за магистрали и др. инфраструктурни проекти.
"4 г. не са направени никакви компенсаторни механизми за тютюнопроизводителите. Ако ние днес не вкараме тези пари, обричаме хората на гибел", аргументира се премиерът. Той добави, че ако някой му предложи "по-човеколюбив вариант" от този, е съгласен да го обсъдят. Парите за пътища и транспорт се дават, за да "гарантираме на туризма по-добра инфраструктура, на икономиката - по-добри железници и съответно по-добър достъп като комуникация". Борисов обясни, че ако не се дадат 50 млн. лв. за магистрала "Люлин", страната ще загуби 250 млн. лв. и лично заръча на строителния министър Росен Плевнелиев да даде магистралата на прокуратурата. "И сме сложили 24 часа служители на агенция "Пътища" да стоят на строителството на магистрали. На всеки ден, седмица, месец те трябва да докладват на министъра как върви изпълнението. А не когато изтече срокът, да отидеш и да кажеш - а, ма тя я няма магистралата. Както отиде госпожа Плугчиева, застана там на Банкя у баира и гледа - магистралата спряла в планината", обясни Борисов. За столичния булевард "Брюксел" пък се дават пари "по простата причина, че ще падне мостът".
Нито Борисов, нито Симеон Дянков обясниха какво се е случило с другите 60 антикризисни мерки, които трябваше да осигурят 1.5 млрд. лв. Едва след като ги гласуваха, министрите осъзнаха, че мерките няма как да проработят. За да поправи пропуска, кабинетът беше готов да вдигне ДДС на 25%. Тази идея отпада, а финансовият министър преди ден гарантира с оставката си, че основните данъци няма да се вдигат до края на годината.
По последни данни към края на март дупката в бюджета е 1.7 млрд. лв. Тя ще бъде покрита с емитиране на дълг на външни пазари. Борисов обаче не поясни нито кога ще се емитират книжата по дълга, нито на каква стойност ще са.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ СРЕДСТВА
- за военни хеликоптери - 300 млн. лв.
- за здравната каса - 220 млн. лв.
- за социални плащания - 148 млн. лв.
- за тютюнопроизводителите - 116 млн. лв.
- за магистрала "Люлин" - 50 млн. лв.
- за магистрала "Марица" - 30 млн. лв.
- за булевард "Брюксел" - 15 млн. лв.
- за "Дунав мост II" - Х лв.
- за кофинансирането на "Тракия" - Х лв.
- за ГКПП Видин и Капитан Андреево - Х лв.
- за северната тангента и южната дъга на София - Х лв.
- за кръстовището на "Черни връх" - Х лв.
- за тунела до Бургас - Х лв.
- за местостоянката на корабите на Дунав - Х лв.
- за пътни възли Бургас и Варна - Х лв.
БОЛНИЧНИ
Работодателят ще плаща по 70% от заплатата през първите 3 дни от болничните. Това се разбраха окончателно социалните партньори с премиера Бойко Борисов. Срещу този компромис обаче синдикатите искат нов механизъм за увеличение на минималната заплата от догодина. "Имаме обещанието след празниците да седнем да мислим за такъв, но от 1 юли искаме поне да се покрие прага на бедност. Премиерът каза: "Ще видим!", обяви вицепрезидентът на КНСБ Пламен Димитров. В момента минималната работна заплата е 240 лв., но след удръжките хората вземат към 186 лв., а прагът на бедност е 211 лв. за 2010 г.
Още при съставянето на бюджет 2010 беше ясно, че социалните сфери не могат да оцелеят с предложените от Симеон Дянков бюджети. Тогава финансист №1 обещаваше на 15 юни да има актуализация на бюджета, с която ведомствата да получат повече пари. Вместо парите за нея да дойдат от по-голяма събираемост на приходите обаче, сега ще се режат разходи.
От орязването с 20% на разходите на ведомствата правителството очаква да спести 900 млн. лв. Всъщност половината от съкращението - с 10%, вече беше направено през април. От него се очакваха 450 млн. лв. икономии, но реалното намаление е с едва 320 млн. лв., тъй като от мерките бяха пощадени МВР и МО. МВР например и сега ще се размине с 13% намаление на парите вместо с 20%. "Ако трябва на всяка будка (за цигари и алкохол, б.р.) ще сложим полицай и затова от МВР съкращаваме 13%, а не 20", каза Борисов. Той е възложил на митниците и НАП да съберат допълнителни 500 млн. лв. от "цигари, алкохол, горива и желязо", макар че агенциите не могат да изпълнят и сегашния си план.
След като съкрати въпросните разходи от министерствата на стойност 900 млн. лв., кабинетът ще увеличи парите по други пера с подобна и дори по-голяма сума. Повече пари ще получат тютюнопроизводителите, здравната каса, социалната сфера. Само преди три дни премиерът коментира, че от новите мерки "хората ще останат доволни". Вчера стана ясно, че допълнителни средства се отпускат и за магистрали и др. инфраструктурни проекти.
"4 г. не са направени никакви компенсаторни механизми за тютюнопроизводителите. Ако ние днес не вкараме тези пари, обричаме хората на гибел", аргументира се премиерът. Той добави, че ако някой му предложи "по-човеколюбив вариант" от този, е съгласен да го обсъдят. Парите за пътища и транспорт се дават, за да "гарантираме на туризма по-добра инфраструктура, на икономиката - по-добри железници и съответно по-добър достъп като комуникация". Борисов обясни, че ако не се дадат 50 млн. лв. за магистрала "Люлин", страната ще загуби 250 млн. лв. и лично заръча на строителния министър Росен Плевнелиев да даде магистралата на прокуратурата. "И сме сложили 24 часа служители на агенция "Пътища" да стоят на строителството на магистрали. На всеки ден, седмица, месец те трябва да докладват на министъра как върви изпълнението. А не когато изтече срокът, да отидеш и да кажеш - а, ма тя я няма магистралата. Както отиде госпожа Плугчиева, застана там на Банкя у баира и гледа - магистралата спряла в планината", обясни Борисов. За столичния булевард "Брюксел" пък се дават пари "по простата причина, че ще падне мостът".
Нито Борисов, нито Симеон Дянков обясниха какво се е случило с другите 60 антикризисни мерки, които трябваше да осигурят 1.5 млрд. лв. Едва след като ги гласуваха, министрите осъзнаха, че мерките няма как да проработят. За да поправи пропуска, кабинетът беше готов да вдигне ДДС на 25%. Тази идея отпада, а финансовият министър преди ден гарантира с оставката си, че основните данъци няма да се вдигат до края на годината.
По последни данни към края на март дупката в бюджета е 1.7 млрд. лв. Тя ще бъде покрита с емитиране на дълг на външни пазари. Борисов обаче не поясни нито кога ще се емитират книжата по дълга, нито на каква стойност ще са.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ СРЕДСТВА
- за военни хеликоптери - 300 млн. лв.
- за здравната каса - 220 млн. лв.
- за социални плащания - 148 млн. лв.
- за тютюнопроизводителите - 116 млн. лв.
- за магистрала "Люлин" - 50 млн. лв.
- за магистрала "Марица" - 30 млн. лв.
- за булевард "Брюксел" - 15 млн. лв.
- за "Дунав мост II" - Х лв.
- за кофинансирането на "Тракия" - Х лв.
- за ГКПП Видин и Капитан Андреево - Х лв.
- за северната тангента и южната дъга на София - Х лв.
- за кръстовището на "Черни връх" - Х лв.
- за тунела до Бургас - Х лв.
- за местостоянката на корабите на Дунав - Х лв.
- за пътни възли Бургас и Варна - Х лв.
БОЛНИЧНИ
Работодателят ще плаща по 70% от заплатата през първите 3 дни от болничните. Това се разбраха окончателно социалните партньори с премиера Бойко Борисов. Срещу този компромис обаче синдикатите искат нов механизъм за увеличение на минималната заплата от догодина. "Имаме обещанието след празниците да седнем да мислим за такъв, но от 1 юли искаме поне да се покрие прага на бедност. Премиерът каза: "Ще видим!", обяви вицепрезидентът на КНСБ Пламен Димитров. В момента минималната работна заплата е 240 лв., но след удръжките хората вземат към 186 лв., а прагът на бедност е 211 лв. за 2010 г.