"НАТО марширува на Червения площад", комуникира "Новинар". Но това разбира се не е парад на Победата над Империята на злото, какъвто още сънуват по-дървоглавите западняци от старата школа.

Снимката под това заглавие обаче показва друг марш, съвсем не натовски - манифестантка в третата възраст размахва засмяна портретите на вождовете Ленин и Сталин. Което говори, че в наши дни тя може би се явява путинистка. В съвременната руска тандемокрация Медведев и Путин, освен че играят на добрия и лошия властник, меката и твърдата ръка, либерал и консерва, чиновник и силовик, са си разпределили ролите и по отношение на миналото. Докато Путин определено дава евала на Сталин, Медведев каза тия дни нещо в смисъл "нито ще забравим, нито ще простим Сталиновите престъпления срещу руския народ".

Както и да е.

Нашенският бъдещ Генералисимус, засега скромен Генерал-лейтенант, реши празнично да разцъка мачле с депутатите от Европарламента. Снимки от това събитие очаквано пълнят първите страници на вестниците. Заслужената победа и вкараният гол вдъхновиха премиера да се изкаже градивно: "Най-добре сме ние в целия ЕС" ("24 часа"). И даже ни е погалил по косицата - нас, "лошия материал" - премиерът вече смята, че сме: "...здрава, силна, дисциплинирана нация. Която разбира, че светът е в криза". Остава да се размножим достатъчно, че да ни затрябва Lebensraum, па да ни подкара Любимият Фюрер на първо време към затъналите в проблеми съседи, после и към други страни.

На полувремето на същия мач "Труд" притиснали ББ да даде коментар за срещата. "Футболът не е стихотворение, че да го забравиш", правдиво както винаги изтъкнал качествата си премиерът.

Впрочем един помни едно, друг - друго. Некрасов например знаел наизуст цялото си обемисто творчество, както и много произведения на други поети. Ама пък не можел да рита, завалията.