|
| *** |
- Кво стаа бе, Симе? - викам му. - Като те гледам така радостен, мисля си: или някоя болница си закрил, или си уредил синодалните старци от БАН веднъж годишно на селскостопанска бригада да ходят... Зеле да берат, на труд да се учат!
А той ме прегръща, че ме и целува... Притесних се, щото, нали, гледат хората срамната сцена - с финансовия министър насред улицата се зализал. Дърпам се аз, а Дянков ми шепне в ушите, задъхва се чак:
- Одобриха го!
- Кое одобриха?
- Шефовете на МВФ-то приеха без забележки доклада за България! Тръгвай с мен! Черпя!
Добър човек съм, досега никого не съм обидил с отказ да ме почерпи. Е, наистина малко притеснително! Ще ни видят трудещите се заедно, ще си кажат: "Пресмятат тия двамата, техната мама, с колко дедесето да дигнат?" Както и да е! Седнахме, отпих аз от министерската напитка и му викам на Дянков:
- Добре де, Симе! Одобряват доклади, потупват ни по гърба, но защо аз все по-беден и по-беден се чувствам?
- Не ти позволявам да говориш така! - кара ми се Дянков. - Ми то и приходите тоя месец над разходите излезнаха! Как ще си беден! Богат си, но не разбираш това!
- Вярно не разбирам! Прост съм! Ето сега, примерно, от Женски пазар идвам! Джапанки си купих! Сини! Обаче кво - миналата година джапанките бяха един и двайсет чифта, тая година вече са три лева! Това е то начинът ми да общувам с икономиката!
- Добре! - вика ми Дянков и вади дебела папка. - Само от одобрението на доклада от страна на Фонда, ти вече започваш да печелиш по 0.014 корен квадратен от 0.032 стотинки косинус алфа от всяка произведена в България джапанка! Значи по неокончателни данни в това тримесечие България е произвела 72 475 броя сини и други цветове джапанки...
- Не трябва ли да са или 72 474 или 72 476? - проявявам недоверие към данните му аз.
- Ти не ми обиждай статистиката! Това не ти е статистиката на Станишев, дето всичко за успех отчиташе! Едната джапанка е произведена по специална поръчка за гражданин в неравностойно положение! По-точно еднокрак! Нашето правителство, за разлика от предишните, се е обърнало с лице и към еднокраките! - обижда си Симо, след това вади калкулатор, прави някакви сметки и продължава: - Значи, само от джапанките, ти, като физическо лице, ще прибираш по 0.003 стотинки отгоре годишно! Разбираш ли?
- Айде бе! - почвам да ставам възторжен и аз. - Цели 0.003!?
- А от всеки тон-километър превозен с дизелова тяга, при положение, че машинистът на локомотива е не по-тежък от деветдесет килограма, в твоя джоб ще влизат... - смята той с калкулатора, - по 0.0082 върху 47.23 евро на тримесечие...
- А ако машинистът е над деветдесет кила? - питам го очарован от чудесата на макроикономиката.
- Тогава доходът ти ще падне с 3.14 на полугодие, но за сметка на това ще имаш право на три рола безплатна тоалетна хартия годишно! - чатка по клавишите той.
- А ако един басейн се пълни от три тръби за час, колко ще ми бъде годишната печалба след похвалата на МВФ-то, ако едната тръба бъде изключена за двайсет минути, а от другата потече бира? - викам му с цел да го поднасям.
Той обаче не се усеща, пресмята с машинката си и ми вика:
- Тогава ще прибираш по цели две стотинки годишно, което за сто години ще ти докарва по 2.50, щото ще ти се отчита и 0.12 % овърдрафт по стендбая...
Ей, кво да ви кажа, голямо нещо е макроикономиката! Пред нея всички ние сме толкова микро, че повече не може да бъде!
