Финансовите министри на страните от ЕС се опитват да спрат разпространението на гръцката криза в останалите страни-членки със 750 млрд. евро, предадоха агенциите. Средствата ще бъдат като "първа помощ" за страни от еврозоната, тръгнали по пътя на Гърция. Най-застрашени засега са Португалия и Испания.
След преговори, продължили 12 часа, министрите договориха спасителния пакет, в който освен държавите в еврозоната финансов принос ще имат ЕК и МВФ. Първата част от плана е т.нар. "стабилизационен механизъм", който включва гаранции по заеми, които страните с обща европейска валута биха сключвали на международните пазари. Тези гаранции възлизат на 440 млрд. евро и ще бъдат осигурени от всички страни от еврозоната в следващите три години. Тези средства ще се отпускат на двустранна основа и ще се одобряват от националните парламенти.
Втората част на пакета включва 60 млрд. евро, които ще бъдат отпуснати от ЕК на страна от еврозоната, изправена пред опасността да изпадне в криза като тази, обхванала Гърция. Приносът на британските данъкоплатци за спасяването на страните от еврозоната ще възлиза на 13 млрд. евро, изчислява в. "Дейли телеграф". Великобритания не е в еврозоната. МВФ пък изразява готовност да участва с 250 млрд. евро. Така целият пакет от мерки възлиза на около 750 млрд. евро. Европейската централна банка (ЕЦБ) ще участва, като започне да изкупува частни и държавни дългове от еврозоната заради кризата в Гърция. Европейските закони забраняват на ЕЦБ да купува директно дългове от правителства, така както направиха централните банки на САЩ и Великобритания, за да противодействат на финансовата криза. Тя обаче може да заобиколи забраната, като закупи дълговете от банки.
Лихвите по 10-годишните гръцки държавни облигации спаднаха рязко след обявяването на мащабния план за помощ от ЕС за изпаднали в затруднение страни от еврозоната. Те стигнаха 6.6%, след като в края на миналата седмица бяха над 12%.
"Ще защитим еврото на каквато и да е цена", обобщи европейският комисар по икономика и финанси Оли Рен. Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу заяви, че постигнатото споразумение за защита на финансовата стабилност в еврозоната ще гарантира сигурността на европейската валута.
"Европа изпрати силен сигнал на пазарите, че е готова да защити еврото", каза френският икономически министър Кристин Лагард. Индексите на световните борси се повишиха, след като стана ясно, че е одобрен пакетът на стойност 750 млрд. евро.
Шведският финансов министър Андерс Борг определи споразумението като създаване на "вълчи пакт" за противодействие на атаките срещу еврото на валутните пазари. Той сравни финансовите пазари с "глутница вълци", която, ако не бъде спряна, ще разкъса по-слабите държави. "Идеята е, че това може да бъде "вълчи пакт" - създаваме пакт, който е достатъчно силен, за да успокои пазарите и да създаде условия да се върнем към нормално състояние на пазарите", обясни Борг.
ПОЗИЦИЯ
"За първи път от въвеждането на еврото се създава механизъм, в който и страните от ЕС, които като България не са членки на еврозоната, участват в изработване и одобрение на споразумение. Целта е да се покаже, че има солидарна финансова политика в ЕС", заяви българският финансов министър Симеон Дянков след срещата в Брюксел. Според него одобреният план показва, че подкрепата за еврото е общосъюзна политика и е в интерес на всички държави от Европа единната валута да е стабилна.