Владислав Тодоров (философ, писател, кинаджия, автора на романа и сценария "Дзифт", съосновател на ДСБ): ...Не знам дали в последните 20 години от Тодор Живков насам е имало такова управление, което изцяло да почива или да произхожда, или да оглежда в себе си едно лице.

Ива Рудникова: Чисто имиджово - царят.

ВТ: Така е. Но Борисов е твърде стихиен и непредвидим, твърде волнодумен и анекдотичен, за да бъде имиджово контролиран, укротен подобно на Симеон. В общественото съзнание Бойко Борисов изплува като легендарен юнак, а до него суетливо се навърта ковчежникът "глупак" Дянков. Наричам го така не защото сам той е такъв, а защото медийният му образ е такъв. Това, което направи прeзидентът Първанов с Дянков (тайно записа разговора си с него и пусна стенограмата - бел. ред. "К"), е скандално, то е чиста проба гавра с българската държавност. Самият факт, че Първанов си позволява да го направи, и то с министъра на финансите, и то по време на криза, говори, че образът на Дянков е напълно катастрофирал и всеки е свободен да се възползва от това.

Безпътица и безхаберие владеят дясното пространство. "Синята коалиция" изобщо не би могла да излезе с оферта за каквато и да било смислена промяна, така както е включена в управленския панаир на Бойко Борисов. Трудно се опонира политически на безпринципното лицедейство на премиера. Политиката е разделение, режим на враждуване с мирни средства. Когато изчезнат основните разделители, по които хората се различават на базата на техните интереси или светоглед, на тяхно място идват атракционите на цирковото изкуство. Борисов - ще използвам театрален термин, е синкретична маса човек. Той съвместява в себе си по зрелищен начин иначе несъвместими политически парчета... Говорим за монарх - народно издание. Монарсите представляват неполитически тела, те са символи на тоталното обединение, а парламентът е мястото, където хората са разделени и на базата на тия разделения правят политика. Монархът олицетворява абсолютния и неделим сбор на нацията. Бойко Борисов е някаква такава работа, но не защото той се е самопровъзгласил за такъв, а защото политическият процес в България е опрял до неговото легендарно тяло. Той не представлява реално поети отговорности към едни граждани, изправили се срещу други граждани по конкретни политики. За да прави политика, Бойко Борисов трябва да заема позиция в интерес на едни срещу интереса на други - другото е демагогия и лицедейство. Той е наложил принципите на една игра, която му дава правото да се измята в действията си и думите си, както и когато му дойде. Той е в нелепа степен афористичен, фолклорно анекдотичен, карнавално неудържим, или с други думи, политически невъзможен. Всичко в него опровергава възможността той да бъде мислен в термините на политическото. Като се каже Бойко Борисов, човек се сеща за един голям и неподправен пенкилер, който дава на народа палиативната утеха, че той в себе си съдържа по нещо от всеки един и всички нас заедно, безрезервно и безконфликтно и така напълно безпринципно. Но това е до време...

ИР: Забелязвате ли тази всенародна размекнатост и фамилиарност, бат Бойко, вицове, календарчета, тениски...

ВТ: Мърчандайзингът на Бойко Борисов потвърждава неговия статус на народоугоден феномен, а не на политик. Народът си угажда, занимавайки се с него. Искат да го пипнат, за да си угодят напълно, жените и децата особено, като някаква топлокръвна играчка.

ИР: Какъв исторически аналог правите с друг подобен герой?

ВТ: Тодор Живков. Същият такъв народен продукт, който лесно и ефективно превръща недоволството към себе си в доволство, преработва лесно опозицията, замита различията. Може би българският културен и политически живот е така устроен, че лесно изпада в гражданско безхаберие, елитите лесно се прелъстяват с едно намигване, някое физкултурно телодвижение или махленско шегаджийство...

ИР: Вие гласувахте ли?

ВТ: Не. Това ми се случва за първи път от 20 години насам - първите избори без мен... Защото отказах да последвам обичайната логика, с която ни прибират гласа, за да не го приберял друг при преразпределението. За пръв път реших, че няма да се водя от тактически съображения. Какво правиш с гласа си, е въпрос на съвест, не на статистическо съображение. Политическият формат, наречен "Синя коалиция", е демагогски. Костов се събра с Надежда Михайлова, измени на учредителната воля на ДСБ, извиха ръцете на електората и оцеляха, той в парламента, тя в Брюксел, перфидно лъстиви и оневинени. Другата невъзможност беше Бойко Борисов, човекът телодвижение с прякор ГЕРБ. В тоя смисъл аз нямах избор. Нито Борисов сам по себе си, нито Костов сам по себе си представляват каузи за мен.