:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 331
Страници 18,309
За един ден 1,302,066
Кулинария

Специалната мисия на копривата

Тя е пролетната утеха на жизнелюбивата бедност
Снимки: Ивелина Гатева
По софийските улици усещането за настъпващата пролет идва с бабичките, които продават прясна коприва, клекнали на "Граф Игнатиев", по "Раковска" и по пазарите. Щом те се появят, значи още една тягостна зима си е отишла. Това необикновено растение, което от незапомнени времена краси канавките на цивилизацията, е най-изразителният хранителен знак на жизнелюбивата бедност. Без нейните парещи листенца вероятно би изчезнал и последният спасителен праг между мизерията и оцеляването. В бита на българина тя винаги е заемала специално място. Това ясно личи от една поговорка: "Българинът си хваща сърце с коприва, а гъркът - с чирус."

В различни краища на страната я приготвят по различни начини. В Дряновско през миналия век я правели джуркана с хрян, в Казанлъшко я джуркат с ориз, в Пирдоп я варят на чорба или каша и я наричат комбус. От трапезата тя с лекота е прескочила във фолклора, присъства в много пословици и песни. Ще прокопса като гол в коприва, се казва за човек, който не само че няма да прокопса, но и ще се опари от някакво лекомислено начинание. От коприва става коприна, гласи друга мъдрост. На въпроса "Как?", се отговаря: "С търпение и с мурафет." На много места в страната в миналото е имало обичай, когато берат първата коприва, жените да се жилят по тялото, за да не страдат от болести и да нямат бълхи през годината.

В ястията от коприва може да бъде прочетено известно библейско послание. На трапезата в тях се долавя далечен отзвук от мига, в който Бог разбрал, че първите човеци са яли от дървото на познанието и са осъзнали своята голота. Преди да ги изгони от Рая, Саваот се обърнал към Адам с думите: "Проклета да бъде земята поради тебе, със скръб ще се прехранваш през всичките дни на живота си. Тръни и бодили ще ти ражда, и ти ще ядеш полската трева." (Бит. 3: 17-18) Съвсем логично изглежда в това наказателно меню от "тръни, бодили и полска трева" да е присъствала и копривата. В същото време тя е знак, че Бог е милостив, защото от нея могат да се приготвят изключително вкусни ястия.

Невъзможно е да се датира началото на взаимоотношенията между човека и растението Urtica dioica (обикновена коприва). Гърците и римляните в античността високо оценявали нейните хранителни качества и лечебни свойства. От края на I в. пр. Хр. е известна една гръцка рецепта за приготвяне на коприва, която доста се доближава до най-често прилагания и днес начин за готвене.

"Копривата да се свари, да се отлее водата, да се нареже на ситно, да се прибави маслиново масло и да се задуши върху пепел (слаб огън). След това да се прибави рибен бульон, счукан пипер и яйца, яденето да се разбърка и да се посипе с пипер."

В миналото тя е използвана не само за храна, но и като влакнодайно растение. От нея потомците на Адам и Ева правели въжета, чували и дрехи, с които да прикриват осъзнатата чрез греха на познанието телесна голота. Още през I век гръцкият лекар Диоскорид оценил лечебните й свойства да спира кръвотечения и кръвоизливи. През вековете тази нейна слава не помръкнала.

През XIX век френски лекари продължавали да я предписват вътрешно и външно при кръвоизливи и кръвотечения. Обяснението е във високото й съдържание на флорофил - вещество, което твърде се доближава до хемоглобина. Средновековните лековници я препоръчват срещу кашлица, болки в стомаха, за жълтеница, за прочистване на рани и срещу ухапване от бясно куче. Още в древността отвара от коприва е предписвана при чернодробни и жлъчни заболявания, камъни в бъбреците, простуди, ревматизъм, кръвоизливи, възпаления, подагра и много други болежки. Доказано е, че тя увеличава съдържанието на хемоглобина в кръвта, което обяснява защо в народната медицина е описана като добро кръвоочистително средство. Използва се също при лекуване на различни кожни болести. Тя е и антидиабетично средство - намалява съдържанието на захар в кръвта.





Чорба от коприва (рецепта от с. Момчиловци, Смолянско)

Продукти: 500 г млада коприва, 1 глава лук, 50 мл олио, 2-3 домата, 40 г ориз, 200 мл прясно мляко, 1 ч.л. червен пипер, сол, магданоз.

Ситно нарязаният лук се задушава в малко олио. Прибавят се червеният пипер и настърганите на ренде домати. Щом доматите се задушат, се прибавя измитата и ситно нарязана коприва. Когато и тя поомекне, сместа се посолява, залива се с 5 ч.ч. топла вода и се оставя да заври. Прибавя се оризът и се вари до готовност. Преди да се свали от огъня, чорбата се подправя с топло мляко, поръсва се със ситно нарязан магданоз и се поднася топла.



Коприва с орехи

Продукти: 500 г млада коприва, 2 с.л. ориз, 1 стрък праз или 1 глава кромид лук, 5 с.л. олио, 1 ч.л. червен пипер, 4 с.л. счукани орехови ядки, 2 скилидки чесън, 1 с.л. оцет, сол.

Добре почистената и измита коприва се залива с 2 ч.ч. подсолена гореща вода и се вари, докато омекне. Отцежда се в гевгир, нарязва се на дребно и се стрива с дървено чукало на пюре. След това се наръсва с брашното и постепенно се залива с малко от отварата. Щом кипне, се прибавя оризът. Отделно се запържва нарязаният на ситно праз, подправя се с червен пипер и се добавя към ястието. След като се свали от огъня, се прибавят счуканите орехи. Сервира се студена, овкусена със счукан чесън и оцет.



Каша от коприва с орехи и сирене

Продукти: 600 г млада коприва, 50 г краве масло, 50 г брашно, 3 скилидки чесън, 60 г орехови ядки, 100 г сирене, индийско орехче, сол.

Изчистената и измита коприва се вари в подсолена вода до омекване. Отцежда се, нарязва се на дребно и се претрива през сито. Брашното се запържва в маслото до златисто, прибавя се претритата коприва и индийското орехче. Като се позапържи, се добавя малко от отварата. Прибавя се счуканият чесън и кашата се вари при непрекъснато бъркане до сгъстяване. Поднася се с настъргано сирене и счукани орехови ядки.



Коприва по флорентински

Продукти: 1 кг коприва, 2-3 с.л. масло (или маргарин), 4 яйца, 1,5 ч.ч. ориз, 150 г шунка, 50 г настъргано сирене, черен пипер, сол, индийско орехче.

Оризът се сварява в 3 ч.ч. вода, без да се разварява. Копривата се почиства, измива се добре и се задушава в малко вода 5 минути. След като изстине, се отцежда, нарязва се и се смесва с 1 с.л. масло, нарязано твърдо сварено яйце, черния пипер, солта и индийското орехче. Шунката също се нарязва и се смесва с настърганото сирене и ориза. В добре намазан огнеупорен съд се редят последователно пласт ориз, пласт коприва, като се започва с ориз и се завършва с коприва. Върху всяка порция се прави "кладенче" и в него се поставя сурово яйце. Останалото масло се разпределя отгоре и ястието се запича.



Мусака от коприва

Продукти: 1 кг млада коприва, 1 ч.ч. ориз, 2 глави кромид лук, 5 червени домата, 5 с.л. настъргано сирене, 50 г краве масло, 4 с.л. олио, 3 с.л. брашно, 2 яйца, 1 ч.ч. прясно мляко, черен пипер, сол, настърган кашкавал.

Предварително почистената и измита коприва се залива с подсолена гореща вода и се вари няколко минути, докато поомекне. Отцежда се, нарязва се на ситно и се претрива през сито. Задушава се с 2 с.л. олио. В останалото олио се задушава измитият и нарязан на дребно лук, прибавя се оризът и се долива подсолена гореща вода. Вари се, докато оризът набъбне. В намаслена тава се редят последователно тънки резени домати, пласт ориз и пласт коприва. Най-отгоре се нареждат отново домати. Наръсва се с настърганото сирене и черен пипер. Отгоре се залива с разбитите с брашното и прясното мляко яйца и се запича в умерена фурна. Няколко минути преди да се извади, се наръсва с настъргания кашкавал.



Шницели от коприва

Продукти: 300 г коприва, 1-2 с.л. брашно, 1 ч.ч. ориз, 1 с.л. ситно нарязан магданоз, 1 глава лук, сол, черен пипер, 2 яйца, олио, 2 с.л. галета.

Копривата се почиства, измива се и се сварява до омекване в подсолена вода. Отцежда се и се нарязва на ситно. Лукът се нарязва на дребно и се запържва в олио до прозрачност. Прибавя се оризът, разбърква се няколко пъти, залива се с вода и се вари до омекване, като излишната вода се оставя да се изпари. Приготвя се смес от коприва, ориз и яйца, сгъстява се с галета, поръсва се със сол и черен пипер и се оставя малко да престои. След това се оформят шницели, овалват се в брашно и се пържат от двете страни в горещо олио. Накрая се поръсват с магданоз.



Страницата подготви: Ясен Бориславов
 
От копривата всичко става - и дрехи, и храна, и лекарство.
6364
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД