Прелитащият винаги се е удивлявал на склонността на вестникарите да интимничат с героите си, именувайки ги галено, като че ли не са министър-председатели и представители на компетентни органи, ами дружки от махалата. Впрочем дори съответните лица да са дружки от детската градина, фамилиарният тон при официален контакт е най-малкото проява на недобър вкус.

Пресата е богата на примери за горното явление, хващаме със затворени очи един вестник - "Труд", 1-а стр.: "Фалшификатори подписват Бойко за 100 сделки. До момента няма арестуван за подправения параф на Генерала".

В "24 часа" пък един велик се обръща към друг велик чрез формата открито писмо - Слави Трифонов пише на Димитър Бербатов с молба последният да си преосмисли решението си за напускане на националния отбор по футбол.

"Уважаеми г-н Бербатов,

Би трябвало да започна писмото си с тези думи, но се познаваме отдавна, затова ще се обърна към теб с "драги Митко". По-нататък следват изповед в стил - "знам какво ти е, щото и аз съм звезда и не ми е леко, ама тежка е короната, даге".

Близкият на цял народ министър-председател Бойко Борисов по някаква свенлива случайност на 1-а стр. в "Новинар" е именуван по фамилия. За сметка на това приятелката му е просто "Цветелина" - "Борисов проверява банката на Цветелина". По-логично би било евентуално и двамата в това заглавие да присъстват с малките си имена - за да се подчертае интимният характер на "проверката". Но логиката не е кон - да го вържеш.

Интересно защо Цветан Цветанов винаги присъства в медиите с някакво официално заглавие - или с име и фамилия, или с титлите си (вицепремиер, министър на вътрешните работи, зам.-председател на ГЕРБ). Никой освен ББ не му вика Цецо. Що?...

Впрочем и в "После" сме заразени от същото и наричаме героите си с какви ли не нежни имена. Но нашето си е чиста гаменщина :)