|
| *** |
Б поиска да излезе най-отпред. Даже взе да си се привижда двойна - ББ. Всеки ден я изтъкват медиите - ББ така, ББ онака... Ей го по 24 май ББ бе в Рим, видя го папа Бенедикт ХVI, срещна се с премиера Берлускони... Колко му е Б да си повярва, че от нея започва и България, и всичко...
И други път е бивало в българската история. Много години водещите заглавия започваха с ТЖ. До такава степен бяха омръзнали, че когато ги свалиха от власт, изригна всеобща радост.
В шумотевицата гласните се извисиха до небесата. Най се наду У, нейният звук се чуваше най-често и най-силно по митинги и протестни шествия.
Съгласните бяха мнозинство, но не бяха единни. От край време такава е българската работа - ако двама наумят нещо, третият ще рече: Мани тая работа!, и ще забие в неговия си бостан.
Групата на звучните се отграничи от беззвучните, стремеше се да заеме центъра, по къмто властващите гласни.
Групата на шипящите подшушваше за предателство в собствените редици. Намекваше се за Й, която имаше родствени връзки с гласната И.
Отстранените от азбуката през 1945 г. поискаха реабилитация като пострадали от комунистическия режим. Исканията им не бяха удовлетворени, защото реформата бе от царско време, забавена поради войната. Естествена съпротива оказаха и заелите тяхното място.
Минаха години, през които българското образование качествено западна поради безпаричие и личен принос на ресорните министри. За целта допринесе и тоталното разтерзание, на което бе подложен българският език от българските медии.
Междувременно през развалините на Берлинската стена бяха нахлули латинските букви.
Тукашните им подобия се възгордяха, надяваха се на припознаване като европейски. Които нямаха подобия на Запад, се ориентираха към необятните руски езикови територии. Особено активни бяха двойносъставните Щ, Ю и Я, за които имаше опасност да бъдат разпаднати. Към тях се присъедини и малкият ер - ь, този азбучен апендикс.
Обаче се оказа, че латинските и българските подобия твърде не си съответстват. Латинските В, У не бяха българските В, У, а латинската С имаше няколко тукашни транслитерации.
А това пък, че в най-разпространения на Запад и по света език - английския, едно се пише, а друго се говори, събуди приспания местен патриотизъм. Една от най-българските букви Ъ даже си позволи презрително изказване по адрес на англичаните: "Ей би си азбуката!..."
Ъ се държеше малко високомерно и с българските букви, защото легитимираше всички съгласни при изговор.
Впрочем и Ъ за малко да изчезне, ако бе прието да отпадне пълният член -ЪТ в българския правопис.
То и цялата българска азбука можеше да изчезне. Един австрийски професор - българист, забележете! - предложи да бъде заменена с латиницата. После един български президент го награди с орден "Стара планина".
Междувременно в интернет плъзна друга заплаха - цифровизацията. Недоучени млади българи масово подменяха Ш и Ч с 6 и 4.
Последните надежди бяха насочени към Европейския съюз. Европа да ни оправи! И ето че един ден ЕС прие българската държава барабар с азбуката, но по-добре не стана нито за държавата, нито за азбуката й. Случайно или не току преди 24 май от Европа отказаха регистрация на символите "бг" за национален интернет адрес.
С тревога се очакваше приветствието на поредния просветен министър по случай Деня на българската просвета и култура. Слава Богу, бе написано с българската азбука. Щото можеше и с египетски йероглифи.
А бе... Айде и тая година върви, народе...
