Четем пресата, и виждаме грижи. Грижите са за нашето здраве, но и здравето на обществото. Примерно, разгръщаме "Новинар", а там - грижа до грижа. Особено трогателно изразява това здравният министър Анна-Мария Борисова към дечица от столично училище. "Вие закусвали ли сте?" - пита тя учениците. И едни казват "да", а други казват "не". На което тя отвръща, че да се закусва е важно и полезно.

Омаяни от тази държавническа мъдрост, не можем да не се присетим за Швейк. Във великото произведение на Хашек един генерал пита войник от строя: "Ти имаш ли си часовник?" Войникът си имал, но помислил, че генералът може да му подари друг, и отвърнал: "не". "Аа, хубаво, хубаво" - рекъл обаче генералът, и отминал.

Извод: генералите и министрите никога не са толкова прости, колкото изглеждат.

Топ ченгето Ботьо Ботев от звеното за вътрешен контрол в Столична община бистри пред "24 часа" криминалното здраве в обществото, и най-вече в столицата. Според него във фирма "Егида" се е крало както и в "Топлофикация", а полицията не е търсела "Наглите", занимавала се е само с това да намали исканите пари за откуп.

Винаги сме подозирали, че общественото здраве и крими-патологията са в здрава прегръдка, а някой се храни здраво от това. Обществено се храни, да го кажем. И "храни се" не е съвсем иносказателно, ами наистина до дъвкане опира: икономически директор на "Егида" била някоя си Томова, която преди това била сервитьорка...

Че как хранене без сервиране, мислим ние мъдро, в унисон с министър Борисова.

Оказва се, че не само Борисова лекува нацията, но и Батето навремето лекувал! В "Труд" пише, че докарал маестро Караян у нас, и му намерил д-р Шойлев. "Шойлето", както пише г-н Славков, организирал на Херберт фон Караян бани и масажи във Велинград, и композиторът се поправил. Но Шойлето взел да забравя кой е запознал Караян с него, та Батето не пропуска да завърши разказа тъй: "Излекуване никакво, но подобрение - да".

Та и нашата работа засега така.