Толкова пъти съм писал за Панчо, моя стар приятел от Чепеларе, че вече съм забравил колко пъти съм писал за Панчо, моя стар приятел от Чепеларе.
Но съм засягал все национално отговорните му разсъждения, обмислени в цивилизационен план и дискурсирани на литературен български език.
Не съм споделял неговите зевзешки истории. Той, като разточи масалите на звънкия и мек планински диалект, да ти падне челюстта окончателно. Главно по "Балкантурист" е пилял енергия, пък после, след промяната, ту по "Балкан", ту по "Турист", ту по нито едно от двете, но пак фрашкано с ресторантьорски пикантерии, хотелски гафове и ваканционни джиджи-биджита.
Всичко това трябва да бъде зафиксирано в аналите. Черно на бяло. Щото verba volant, scripta manent, нали! Казаното отлита, писаното остава, санким. И щото без подобни животописи историята на човечеството би заприличала по съдържателна сухота на рецепта за пилюли против констипация.
Няма начин, някой път ще трябва да разкажа и за другите известни родопски зевзеци. За Мазен Метю - с неговите чевермета за Тато и великата защитна пледоария на скотоложското му дело. За Маршала, най-жестокия катаджия в околията - полиглътски бираджия и пророк на осевата линия. За Левочевския овчар, наруданил софийските консуматори на чистия му въздух. За строителя на чешми и без какво искал да бъде погребан. За дядо ми, суров съзерцател, когото само веднъж в живота ми съм чул да пцова. И то на турски. И то магарето. За бащиното родно място - единственото българско село без кръчма. Всички майстори ракиджии, обаче трезвеници. С три църкви и един параклис, обаче атеисти. Ма не съм отворил досега дума.
А не съм отворил досега дума, щото от дертове по всекидневните долнопробни зевзеклъци на националните фалшификати за шедьоврите на родопските оригинали въобще не остава нито време, нито място.
Ето, примерно, какви вдигащи кръвното локуми разтяга безпросветният боксьор Сергей Игнатов: "Не е нормално университетът, който има най-много пари и през годините е бил приоритетно финансиран, изведнъж да обявява протест". Гиди, мушмурок с мушмуроците, така ме стресира, аз да не съм знаел къде преподавам вече близо четири десетилетия - не в Софийския, не, не, я в Пловдив ще да съм чел лекции, я в Търново, я в Благоевград, понеже точно там заплатите, да са живи и здрави колегите, отколе са най-високи!
Или, примерно, признанието на Петър Берон, че бил ял в Нова Гвинея човешко месо. Не знаел със сигурност, де, само подозирал, че е човешко, щото ония доскоро били канибали. Голям джумбуш. Първо, ами защо не са го изяли него, толкова ли нагарча беронското бонфиле, не е ли обида за националното ни достойнство подобно неглижиране на българските вкусови качества? И второ, защо на времето си не е докладвал за инцидента? Уууууууу! А хонорари смучеше, а!
Наскоро майтапчията Бойко Борисов гавна цялата прогресивна общественост с твърдението: "При тези високи пенсии и високи заплати в България няма как да не се прибегне до по-строги финансови мерки". Така си е. В Белгия, питах, са им адски ниски заплатите, за пенсиите да не говорим, затуй там не прибягват до строгости. Къде галско също, едва крета френецът от безпаричие, ама финансов тормоз - но! Но мерки, иначе уи бандера роса!
Майтапчия си е наш Бойко, всеки ден се шегува със собствения си народ. Последно избъзика медиите - да си кажат без бой натиска ли ги или не ги натиска, с целувка ли ги такова или без целувка? Ми то отговора всички го знаем, открай време е пред очите ни. Колко пъти са му пипали мускулите сластно охкащите журналистки? К'ва по-цензурираща заплаха от яките бицепси и отдавна разхваления му здрав опорно-двигателен апарат?
Така, в тихо зевзешко хортуване, изтича българското историческо време.
За Маршала, най-жестокия катаджия в околията - полиглътски бираджия и пророк на осевата линия.
Тоя образ и аз съм го чувал. Те тамошните милиционери са си малко мръсници. А имаше и едни тарикати от смолянското пътно, дето обясняваха, че при тех требало да се дават повече кинти за маркировка, щото смолянчани много пресичали осевата линия и я изтривали...