В някои вестници щастливо са изложили новата реколта бисери от матурата по български език и литература. Един зрелостник писал, че словото на Вазов било "изтрепващо". Ха-ха-ха. Друг писал: "Вазов дори не споменава името на предателя - няма нужда да си хаби времето и да пропилява мастило за него". Хо-хо-хо. Много смешно. Прелитащият пък се солидаризира с безименните абитуриенти, а на умниците - ловци на бисери, пожелава със здраве да си ползват костеливите мозъци. Показателно е също, че най-неграмотните вестникари най-гръмко се смеят на мнимите или истински грешки, при все че самите те са дали безброй примери (малка част отразени и в тази рубрика) за лоша връзка с главния мозък.

Матурата по география също предизвика шок и гневно изумление сред широките ерудитски маси - завършващите училище не знаят откъде тръгва и накъде отива магистрала "Тракия" (виж и днешната "Реконтра"). То пък да я бяха построили, че тогава да задават такива въпроси, а сега - тука има, тука няма "Тракия"... И тъй - "Зрелостниците не знаят къде е "Тракия", вика "Новинар"; "Прекроиха трасето на аутобана на матурата по география" - гледа и не вярва на ушите си "Монитор". А в отделен коментар се упражнява в красноречие и загриженост: "В момента неграмотните младежи фучат с бясна скорост към бъдещата си кариера, без да виждат собствената си немощ" - което макар и лишено от оригиналност, все пак има някакъв смисъл... Но какво точно съобщават следните изречения - "И пътят към промяната не е бариера или въстание срещу празния ум. Защото срещу хаоса на празнотата победа няма"? След известно интелектуално усилие успявам да схвана посланието, но определено не се чувствам обогатен от него. Ако знанието и образованието служат за това, честна дума, не ми трябва да знам нито къде е магистрала "Тракия", нито къде се продават вестници.