И минува лето след лето, а мене ме печал обзема от тази наша българщина, дето я толкова разхвалват държавни родолюбци, та в дън земя да потънеш. И казвам си - време е хората да научат истината за катедралата "Света Богородица Софийска"! Щот беше тя замислена от хубава по-хубава и от грамадна по-грамадна, та, видиш ли я, трепет към величието на Бога да те обземе. Трябваше тя, опънала кули към небето и блеснала в мрамор, човека по-човечен да направи! И застанали пред нея, ония, мосютата от Париж, с тяхната "Нотър Дам", трябваше, де ме прости Господ, че заядлив ставам, кротко да подсмърчат и, дето простите орачи и копачи казват, пасти да ядат... Но нека почна отначало, защото тъжна, но правдива е хрониката:

Та захвана се работата с голяма всеотдайност. И много "Да живей!" имаше. Много се речи изговориха, много се песни изпяха. И поети стихове нижеха, големци ордени раздаваха и знамена на вятъра плющяха... Обаче катедрала се за 5 години не дига, за нея поколение след поколение в каменоломни дяла, по скелета лази и, увиснало по стени и тавани, Божията истина зографисва...

Но текат неотстъпно дните, сменят се времената, а сменят ли се времената, сменят се и песните, дето простите орачи и копачи пеят. И появиха се големци нови, дето нови думи заговориха. И обясниха на простия народ, че светците, дето статуите им са вече изваяни и иконите изографисани, никакви светци не са, а са си направо за затвора...

И породи се отново голям подем, та народът, пак с песни и "Да живей", така, както бе захванал храма да строи, така сега, с всеотдайност, срути го, със земята го изравни, дето простите орачи и копачи казват - майката му разката! И веднага ся първа копка удари и захвана ся нов храм по тертипа на новите светци!

Но ето ти тебе, на мястото на новите управници още по-нови дойдоха. И като видяха построеното, като провериха сметки и чертежи - за главата се хванаха, интервю след интервю захванаха да дават и от риалити шоу в риалити шоу да се появяват, та чак човек се чудеше това министри ли са или тв водещи. И ся шумно вайкаха, и си ризите от горест късаха: "Ма тия, предишните, всичките за прокурор ся! Ма може ли така чертежите да изкривят и мрамор толкова да окрадат!" И бутнаха дигнатото, окото не им мигна! Бутнаха го и по нов начин тръгнаха нова катедрала да дигат...

А после дойдоха от по-новите управници още по-нови. И като дойдоха, направо идеше им от Лъвов мост в мръсотията на Перловец надолу с главата да скочат, ега ги болест прихване лоша, слепи да ги направи, та да не ги мъчи душевно гледката на шашмите и далаверите на предишните нови. И понеже баш главният на още по-новите имаше баджанак, собственик на фирмата "Ню катедралинг, черквинг енд джамиинг къмпани", то първото им решение беше незабавно да се срути построеното и да се сключи контракт с нея катедралинг фирма, та тя да се със строежа хване - хем печалба баджо да реализира, хем катедрала като мол да дигне. С алуминиева дограма, безшумни ескалатори и надписи по витражите и иконите "God cоming soon!"...

Така минаваха годините - сменяха се управниците и всеки предишния в далавери обвиняваше, всеки построеното до преди него със земята изравняваше и всеки свои тарикатлъци захващаше... Затова и до днес я няма и няма никога да я има тази жадувана "Софийска Света Богородица"! А можеше, ех, можеше, да я има! И в нея богомолци да се молят, естети да ахкат и туристи за спомен да се снимат.

И написах я тази хроника да се знае и да се помни, ега един ден нещата по друга пътека поемат, та по-малко с "българщината" патриотарите да се пъчат и повече простите копачи и орачи да внимават, щото знаят тарикатите да лъжат, та себе си и баджанаците си да уреждат!