Такива скъпи лимузини обикновено спират на паркинги и мотели, където има храна, питиета, проститутки и други стоки от първа необходимост за морния пътник. Тази обаче спря край пътя и едрият луксозен шофьор претича до храстите. Наблизо почтително зачака опърлен от слънцето чичо с маскировъчни дрехи и бейзболна шапка.

- Ха добър ден! - подвикна дружелюбно той, щом луксозният излезе от храстите.

- Какъв си ти, бе? - изгледа го подозрително онзи, дозакопчавайки деликатните копчета.

- От Долно Нанагорнище сме, господин Пъпешов, хей го там долу, в равнината! - посочи широко селянинът.

- А, знам го твойто село, аз там съм ходил на лов!

- Помним, господин Пъпешов, застреляхте пет фазана, два глигана, три шарана и на кмета кравата!

- Помислих я за африканска антилопа - обясни пътникът.

- Откъде в Долно Нанагорнище африканска антилопа, господин Пъпешов! - позасмя се селянинът.

- И аз това си помислих тогава "Откъде тука африканска антилопа?!", много се учудих, ама я гръмнах за всеки случай. Ти заради кравата ли си дошъл?

- Не, господин Пъпешов, тя беше на кмета и той я писа жертва на урагана "Катрин", та взе добра пара като обезщетение. Дошъл съм зарад ягодите и малините!

- По такива не съм стрелял скоро?

- Не, английските! - поясни маскировъчният. - Господин Пъпешов, чухме ние в Долно Нанагорнище, че англичаните търсят чуждестранни работници за селското стопанство. Ние сме хора селяни, влече ни селското стопанство и искаме да идем в Англия да работим здраво! Ако ние, селяните от Долно Нанагорнище, не помогнем на английските фермери в прибирането на ягодите и малините, те ще изгният!

- Няма да ги оставим да изгният, ако платят добре! - отсъди пътникът.

- А така! Абе те малко не заслужават, щото нали помните какви ги говореха, като ни приемаха в Европата, казваха, че ще идем при тях да ги ограбим, набием и третото не го помня, ама беше многократно!

- Аз към англичаните забележки нямам - великодушно сподели луксозният. - Като ида там мойта да си купи бикини, много ме тачат, никой не е казал "Няма да ти вземем парите!".

- Ама сега ще им изгният ягодите и малините! Хак им е! Абе англичаните не знаят ли как се берат ягоди и малини, та внасят квалифицирани берачи от нашенско?

- Излагат се! - потвърди пътникът и се качи в колата.

- Много се излагат! Утре ще поискат и учители по английски да внесат от България! Ама ще ви дадем, бе, не ни се свиди, и от тях имаме много!

- Абе, ние и деца ще им направим, ако се наложи! - отсъди баровецът. - Тука не правим, обаче за тях не ни се свиди, ще им направим! Само да не чуе мойта, че е много ревнива...

- Господин Пъпешов, аз точно затова искам да замина в Англия, та съм дошъл за съдействие.

- Какво, бе, деца ли ще им правиш?!

- Не, ще ги уча как се берат ягоди и малини. Ама нямам пари за билет до там, та ако може вие, такъв сте добър, гътнахте кравата на кмета с един изстрел, да дадете някой лев за билет...

- Готово, бе, не ми се свиди! Ще ти дам! Аз за прашки на мойта давам повече пари! - той бръкна в джоба на сакото си и хвърли шепа английски лири. - На, върви, бери малини!

И отбръмча по пътя прашен...