От Костово време най-жестоките поправки в Закона за отбраната и въоръжените сили се внасят в суматохата между първо и второ четене. Естествено стига се до скандал. През 2000 г. след неколкочасови срещи при Петър Стоянов и совалки между отделните институции разрастването на скандала беше предотвратено.

И пак гледаме същия филм, само дето конфликтът между участниците е по-тежък. И пак изригна спорът "кой е по-по-най" в управлението на българската армия. За да е пълна картинката, отново предстои определянето и на нов шеф на Генералния щаб. Но за разлика от 2000 г., когато Петър Стоянов продължи мандата на ген. Михо Михов, сега той със сигурност си отива и най-висшата професионална структура в армията задължително ще бъде оглавена от друг. Нещо, което още повече изостря сегашната ситуация.

Споровете около правителствените промени в закона започнаха още преди да влязат в Народното събрание. Прясно встъпилият в длъжност Първанов скръцна със зъби на министър Свинаров, че не му е показал поправките, преди да ги даде на парламента.

Тогава държавният глава обяви, че е против идеята НРС и НСО да бъдат извадени от въоръжените сили в момента, защото попадат в законов вакуум.

Под общия лозунг "България в НАТО" врят сериозни процеси, проблеми, преразпределение и прегрупиране на сили в българската армия, включително и в нейното управление.



Най-големият сблъсък е заради ранното пенсиониране



на генералите и полковниците.

Това предложение неочаквано бе вкарано между първо и второ четене от депутата от НДСВ Цонко Киров. С тази поправка генералите ще се пенсионират вместо на 60 на 57 години, а полковниците - вместо на 57 на 54.

Киров консултирал предложението си с военни специалисти и решил, че армията няма да бъде обезглавена. Самият той е специалист по авиационно радиелектронно оборудване и в парламента влезе на мястото на Милен Велчев.

Депутатът твърди, че поправката е наложителна, за да се изпълнят параметрите за членство в НАТО. "Недоволство ще има. За някои това пенсиониране ще е доста неочаквано и ще създаде дискомфорт, но все пак става въпрос за близо 200 генерали и полковници, което е нищожен процент от 7-те хиляди души, които трябва да бъдат съкратени тази година", обяви Цонко Киров. Той бе подкрепен и от председателя на комисията по външна политика, отбрана и сигурност Станимир Илчев, който пресметна, че ще се пенсионират само 11 или 12 генерали и 135 полковници. Освен това щели да вземат по 15 000 лева накуп. "Не виждам защо да се страхуваме като управляващи, че ще си навлечем гнева на военните, просто нямаме друг избор", обяви още Илчев. Предложението бе подкрепено и от военния министър Свинаров. Той обяви, че освен завършили в Москва генерали ще трябва да бъдат съкратени и такива, учили на Запад.

Но на обратни позиции



е шефът на Генералния щаб ген. Михо Михов



"Не приемам този подход към генералите и полковниците, които изнесоха най-тежката част на реформата", заяви той. Според него реформата засяга около 380 души, от които 14 генерали и адмирали. Като парадокс генералът посочи, че "началникът на Главния щаб на Сухопътни войски ген.-майор Кирил Цветков, който е назначен миналата година, сега ще трябва да бъде пенсиониран". Имаме 42-ма генерали и винаги сме говорели, че на 1000 военнослужещи е редно да има един генерал, обяви Михов. В момента близо 20 души от висшия команден състав са завършили генералщабна академия в Русия, а 11 - в западни академии.

Шефът на Генщаба предвижда противопоставяне на генерациите в армията. Вчера тезата на генералите бе представена на президента Първанов.

Вероятно брожението ще бъде използвано за търговия с други промени в закона.

Другата кавга е заради



военния кабинет към президента



Тази поправка също бе внесена преди второто четене.

Тя е дело на депутатите от левицата Ангел Найденов, Ирина Бокова и Бриго Аспарухов. Те искат към държавния глава да има военен кабинет от кадрови военни, които "с експертната си позиция да подпомагат върховния главнокомандващ". Депутатите предлагат човекът, който ще оглави военния кабинет, да е сред кандидатурите за началник на Генералния щаб, когато той се сменя.

Идеята на депутатите от левицата беше посрещната хладно от НДСВ. Представители на царското движение обявиха, че шансовете на подобна поправка са "нулеви". В подобна посока се изказа и Николай Свинаров: "Първо, не ми харесва наименованието "военен кабинет". Второ, президентът може да си назначи колкото иска действащи военни съветници, без да се налага промяната на Закона за отбраната и въоръжените сили." След няколко дни той смекчи тона с класическото измъкване, че не е бил разбран добре от медиите. Но пак даде да се разбере, че е против официализирането на подобна структура в самия закон.

Най-новата българска история помни съществуването на военен кабинет към държавния глава. Такъв имаше президентът Желю Желев. Тогава кабинетът бе ръководен от ген. Стефан Димитров. В действащата по онова време структура за военноморските сили отговаряше сегашният съветник по националната отбрана контраадмирал Петър Странчевски. Ресорен за ВВС пък беше сегашният зам.-началник на Генералния щаб ген.-лейт. Никола Колев.

Веднага след като президент стана Петър Стоянов, той закри военния кабинет и остана само с военен секретар. Първоначално негов секретар по военните въпроси беше ген. Кирил Василев, но Стоянов първо го повиши в ген.-лейтенант, а после го назначи за шеф на Първи корпус на Българската армия. Неговото място бе заето от полк. Ради Радев, който бе освободен преди идването на Първанов на "Дондуков"2.



Президентът е и върховен главнокомандващ по конституция



Преди година Конституционният съд прие специално тълкувателно решение, според което държавният глава е такъв и във военно, и в мирно време. Именно той назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания. Освен това според закона държавният глава по предложение на правителството утвърждава стратегическите планове за действия на въоръжените сили и привежда армията или част от нея в по-висока степен на бойна готовност. С въвеждането на военно положение, обявяване на война или с фактическото започване на военните действия президентът формира Върховно главно командване. Последното включва премиера, министрите на отбраната, на вътрешните работи, на външните работи, на транспорта и съобщенията, на регионалното развитие и началника на Генералния щаб.

Към Министерския съвет съществува съвет по сигурността, в който отново са същите лица с изключение на шефовете на транспортното и на строителното министерство.

Към министъра на отбраната пък функционира Съвет по отбраната като съвещателен орган. Негови членове са началникът на Генщаба, зам.-министрите на отбраната, първият зам.-началник на Генералния щаб и началниците на главни щабове на видовете въоръжени сили.

Само от тези няколко примера е видно, че управлението на армията е предоставено на много структури и често противоречията между тях са заложени в самите закони. Да не говорим, че ако, не дай си боже, нещо стане, голяма част от елита ще се чуди на заседание на коя структура по-напред да отиде.

Затова и сегашните спорове между военния министър и шефа на Генщаба, между Свинаров и президента, между военното ръководство и депутатите не са нелогични.

Така или иначе битката и за създаването, и най-вече на "официализирането" на военен кабинет към държавния глава тепърва предстои. Защото сигурно и сегашният държавен глава Георги Първанов е наясно, че неговите правомощия по отношение на армията, макар и много, изглеждат по-скоро на хартия.

Истинският сблъсък около промените във военния закон ще бъде в следващите седмица-две. Напълно възможни са неколкократни спешни консултации при държавния глава, а разгорещените заседания в парламентарните комисии и в пленарната зала са сигурни.

Не бива да изключваме и възможността, ако не се стигне до компромис, президентът да наложи вето на поправките.

Защото любовта на основните институции и на политиците към армията е голяма, но желанието им за контрол върху нея е още по-силно. Ропотът на генералите вече се чува.



КАРЕ



Следващата битка ще е кой да смени ген. Михо Михов



Безспорно е, че смяната на сегашния началник на Генералния щаб ген. Михо Михов и изборът на бъдещия му приемник ще впрегне всички възможни политически, военни и дипломатически лобита.

Макар и възможните кандидатури да са сравнително ограничен брой, постът, който Михов овакантява през юни т.г., предполага истинска битка. Преди дни военният министър Николай Свинаров обяви, че още идния месец ще има сигурно консенсус около името на бъдещия началник на Генералният щаб. Не е трудно да се направи прогноза, че това едва ли ще се случи, тъй че името на новия професионален шеф на армията ще стане известно по-скоро едва през май. Най-малкото защото промените в закона за отбраната и въоръжените сили, които сега се гледат в парламента, може и да не бъдат приети толкова бързо. А от тях първо зависи дали ще отпадне ротационният принцип за заемането на поста, според който не може началник на Генералния щаб да бъде човек от същия род войски, какъвто е предшественикът му. И второ, защото ако мине поправката за намаляването на възрастта за пенсиониране, то някой от основните "играчи" за стола на ген. Михов просто ще отпаднат.

В момента най-спряганите и с най-големи шансове за мястото имена са тези на зам.-началниците на Генералния щаб ген. Никола Колев и ген. Орлин Маринчев и на началниците на главните щабове на сухопътните войски - Кирил Цветков, и на военноморските сили - вицеадмирал Петър Петров.

Що се отнася до ген. Михов, за него съществуват няколко възможности. Да се пенсионира. Да се пенсионира и да влезе в политиката. Да стане съветник на президента. Да бъде изпратен в Брюксел като представител на България в НАТО. Или пък да бъде създадена за него длъжност "главен преговарящ с алианса", каквато идея вече се прокрадна.