12 Юни 2010 00:06

Я да опитам да помогна в анализа: 1. Лоши учебници; 2. Неправилна методика на преподаване; 3. Калпави учители.

12 Юни 2010 02:37

Кат си почнал, братчед, да продължим: 4. калпави ученици (лош човешки материал - то "от всяко дърво свирка не става"; 5. калпав генетичен фонд на учениците и учителите (систематично обедняване на генетичния фонд през 20 години - свястното се изнася) ; 6. незаинтересовани (не само че са калпави) учители и ученици; 7. безкрайни изменения на "стратегиите"; 8. няма смисъл да учиш - в живота от дипломата и още повече от знанията не зависи нищо (всичко се нарежда по шуробаджанашка линия). Другите да продължат.
Вижте само кой спечели "Биг Брадър фемили" и после не питай.

12 Юни 2010 07:11

Счетоводителите в МОМН ли ще правят този анализ?

12 Юни 2010 07:18

Пък някои лекари решавали проблемите без да режат...
А тоя тъпанар сигурно ще награби древноегипетски скалпел - бронзов, като брадва.
Лейтенанте,
вина на МОНМ, на властимащите, на създателите на програми и учебници, на налагащите подобни дивотии, псевдореформисти и останалата сган - не виждаш ли?
А калпави, ограничени, самовлюбени родители? И близки?
----------------------
Блогът на Генек

12 Юни 2010 07:31

Дългото застояване на директори в едно училище и превръщането му във феодално владение.

12 Юни 2010 07:39

През юли външни експерти ще анализират ситуацията и ще изработят "действени инструменти"

Министерството на Мумията вече е излишно щом ще даде парички на едни НАШИ ХОРА да му свършат работата.Значи министерството анализи няма /НЕ МОЖЕ/ ДА ПРАВИ И ПОЛИТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ НЯМА ДА ВЗЕМА.Без тези 2 функции всяко министерство е излишно.Освен за раздаване на кокали наГербери.

12 Юни 2010 08:35

Министерот ги разбира тези работи... Той преподава не само египтология, но и история, психология и даже психиатрия.

12 Юни 2010 08:41

Виж му анализа и му измери акъла!
За матурите понеже говори, миналата година бяха "пробни" тъй да се каже. И много ученици, като гледах репортажите се веселяха, бяха отишли ей така, да видят що е туй чудо. Да се пробват.Без да се готвят специално за тях.Голямата част признаваха, че ходят на частни уроци, но за да си кандидатстват после по езиковите гимназии.И щом така - от ход, минавайки покрай матурите просто, са показали по-високи резултати, редно беше по-внимателно да се изхожда образователния, ама - вж. първо изреч.

12 Юни 2010 08:57

Откъм ведомството на Игнатов отново само дрънканици звучат. Некоректно е да се прави сравнение по този начин.
Например, преди години, когато се разработваше тема по литература за кандидастване след 7 клас, двойките стигнаха една година 40-48 процента. Двойките по математика винаги бяха в рамките на 20-25 процента.
Тогава министерството тръгна драстично да сваля критериите за оценка, специално по литература. Стигна се дотам, че на последните изпити в подобен формат имаше по 1-2 двойки на 1 000 кандидати. По математика бяха в рамките на 30-35 двойки на 1 000.
В момента правят изчисления и изводи на база на всички участвали във външното оценяване, което е неточно, тъй като само половината от тях ше кандидатстват за професионални и езикови гимназии.
По-точно би било да се види успеха на приетите, преди да се дрънка. Какви интсрументи, какви пет лева? Човекът няма мотивацията да учи - не иска да влиза в "елитно" училище, или пък няма кой да го издържа пет години в далечния град - ти ще го "инструментираш".
Впрочем, явяването на външното оценяване изобщо не е задължително. Както и изпълнението на втората част.
Ами ако догодина седмокласниците решат масово да не се явят?

12 Юни 2010 13:48

Л-т Грубер,
съгласен съм, но с 2 много важни допълнения.
Първо - изключително слаб родителски контрол и незаинтересованост от това, което правят техните деца. Но чашката, клюките, изневерите и т.н. очевидно са много по-съществени от бъдещето на собствените им деца;
Второ - разпасаното общество, което предлага на децата безброй съблазни, вместо да ги стимулира да се учат и трудят. Виж само програмите по телевизията, които с малко изключения са пълна порнография, в прекия и преносен смисъл на думата.

12 Юни 2010 20:29

Коментарите тук рисуват една доста хиперболизирана изродена картинка. Поне 2/3 от учениците, с които работя не са безхаберни "нехранимайковци", повечето родители проявяват грижа, отговорност и интерес към възпитанието, развитието и бъдещето на децата си. Колегите ми са с изключителна или много добра подготовка по дисциплините, които преподават, работят много здраво /обикновено остава незабелязано от общността и обществото, поради спецификата на работата ни/ и са достатъчно адекватни на наложените ни условия. Учебниците, по които се работи /поне по чуждите езици/, макар и скъпи за повечето семейства, са много добри. Миналата година Министерството на образованието проведе конкурс, с който утвърди използването на 3 системи за едно от преподаваните от мен нива. Процедурата беше наистина демократична - гласувахме редовите учители от цялата страна. По моето скромно мнение, избраните системи наистина бяха най-добрите. Бих спокойно и с удоволствие работила и с трите. Конкуренцията между издателствата беше изключително голяма. Това доведе до директен контакт между автори и учители, а то от своя страна - до значителни подобрения в крайните продукти /учебните системи/. Това е ситуацията, която аз виждам. Като родител мога да заявя, че сравнима с нея е и ситуацията от 1 до 4 клас /като изключим един-два учебника, които имат нужда от преработка, за да са по достъпни за децата/. Там се работи дори още по-интензивно и отговорно от страна на ученици, учители, родители, директори. Материалните бази се обновяват; бавно и все още не на всякъде, но добри примери има немалко. Действително съществуват и безброй недъзи в училищното образование, но апокалиптичните картини, които по навик се рисуват, не отговарят на реалността, която аз познавам от десетилетия. Вярно все по-трудно става с годините /след 1989/ да си ученик, учител, родител, директор. Но негативните тенденции изискват адекватни добронамерени реакции, а не търсене на изкупителни жертви и поголовно оплюване на всички по веригата.

12 Юни 2010 20:33

Ако всичко беше толкова ужасно, колкото се говори и пише, едва ли щеше да има такъв огромен брой самоубийци - десетки, стотици хиляди - които да бъдат част от тази система. Не е универсално приложимо схващането, че нямат друг избор и за това стоят там. Има достатъчно трезвомислещи хора и в нашата страна.

12 Юни 2010 20:34

С горните си постинги не правя коментар на матури или външни диагностични тестове - съществуващи формати, процедури и реално получени резултати .

Редактирано от - Жана22 на 12/6/2010 г/ 20:38:26

12 Юни 2010 20:38

С удоволствие препоствам тук материал от "24 часа", не само защото е написан от моя колежка и ценена от мен приятелка, а и защото ми се струва по темата.
*
Чао, училище, под звуците на “Баща ми е кондуктор”
(24 часа, петък)
Доц. д-р МАРИЯ СТАМБОЛИЕВА, НБУ
НЕОТДАВНА детето ми завърши "елитна" столична гимназия, която преди много години съм завършила и аз. Това, което видях, ме потресе така, че се роди текстът, който ви изпращам. Той сигурно въпреки старанието ми е доста грапав - не съм писател или поет, а преподавател по езикознание, но е изстрадан и искрен и би могъл да събуди мисъл или трепет у някого, в чиято власт е да промени нещо...
1. Топъл майски ден. Моето училище. Дворът - синьо-бял от униформи.
Всеки клас и всеки ученик е тук - строени, както обичайно, но необичайно кротки и смълчани. Подготвителните класове са направили кордон: от входа вляво чак до стълбището "трибуна", където са се скупчили, празнично облечени, учителите ни.
Оркестърът засвирва марш. Подредени сме по класове, замаяни сме от вълнение; преминаваме като насън покрай кордона от усмихнати лица, за да застанем на местата си срещу трибуната.
Директорката на училището е на микрофона: спретната, авторитетна, малко властна. Добре се е подготвила за този ден.
Думите се леят и припомнят епизоди от пет незнайно как отлитнали години. Тя ги е запечатала и съхранила, може би и с мисълта за днес. И не пропуска никого и нищо. Състезания, конкурси, олимпиади, рецитали и концерти, изложби, мачове, игри. Събирала е през годините, за да ни ги поднесе - като букет от дъхави, незабравими мигове на щастие и гордост. Отличници и медалисти, победители в конкурси.
Идва време за раздяла. Знаменосци, капитани на отбори, оркестранти - щафетата поемат разни непознати. Ще се справят ли? Приличат на деца.
А ние тръгваме. Учителите ни са наредени, сбогуваме се, пожелават ни успех и щастие. Развълнувани са като нас, с лъснали очи... И някои от тези думи, и някои очи ще бъдат с нас през цял един живот.
Далечни спомени, които топлят и душат и днес...
2. А днес денят е майски пак и топъл. Моето училище е пак.
Малко немощно и тъжно, но оркестърът все пак звучи. Училищният двор е полупуст. Тук-там са скупчени деца, навлекли потници и шорти. Учителки са сгушени на сянка под едно дърво.
Диджеят пуска първото парче: "Палатка" - избор на "а" клас. Развеселена тумба шурва от единия вход и се разплисква към определените за празника места.
Момичетата са с прически и със силен грим, с почти оскъдни рокли. Момчетата са разкопчани. Почерпени изглеждат всички. Гърми шампанско и се сипе по главите на засмените зяпачи. От уредбата сега звучи "Баща ми е кондуктор". Enter втора вихрена вълна...
До диджея на трибуната са новата директорка и учителят по физкултура.
През звънлив смях и броене до дванайсет, сред гърмежи на шампанско директорката поздравява зрелостниците на n-та ЕГ. Добри думи казва и за випуска и особено за две деца. Поздравява заминаващите за чужбина. Те обаче нито чуват, нито слушат даже.
На трибуната се качва със залитане младеж. Важно се изпъчва, хваща микрофона и крещи: "Искате ли голи *ички?" Бурни възгласи: "Ура!"
Ред е на вокална група, но е фиаско: повреден е микрофонът. Мажоретният състав с мъка брани шарените си помпони. Всуе. Суматоха. Веселба.
Трупата народни танци тромаво потропва в силно разширен състав.
Гледам и не вярвам, изумена. Десетокласничка се приближава: "Какъв вълнуващ ден! Прекрасно е, нали?"
Тя е искрена. Очите й са навлажнени - от вълнение? Възторг? От това вълнение усещам как по-страшна още става студената, бездънната, отчаяната бездна в мен.
А нейде там, в тълпата радостни, подскачащи деца празнува моята дъщеря.
****************

12 Юни 2010 20:42

Геновева, дай линк към материала.

12 Юни 2010 20:54

ето го ,
извинявам се, аз обикновено карам с линкове, особено когато материалът е достъпен, но пълното препостване е за мързеливци, а ми се щеше и мързеливите да го прочетат.

12 Юни 2010 21:18

Неприятно четиво, писано скандално - като за вестник. Фалшива загриженост, тетрално засилена палитра, намирисва на постановка. От всякъде.
Постна, но претенциозна.

Първо - писано от преподавател. Къде? На Марс? Нима студентите, ако преподавателя е академичен, не са вчерашните абитуренти?
Второ - добрият родител не би се оставил да го изненадат на края. Тези неща се виждат рано и се прави необходимото. Доста лекомислено-глуповата е позицията с изненадата или заслужена, ако е истинска.
Това накрая с десетокласничката е върха на бълвоча.
Май става разбираемо защо са такива децата.
Ми.. защото са такива родителите. Или поне тези, играещи шокд.

12 Юни 2010 21:20

Геновеваааа,
то е от миналия петък! Отдавна го коментирах и в блога си. Добро е. Но...Кой ще го прочете? И замисли - след тъжния смях?
Жана,
оптимистко ти моя...

12 Юни 2010 21:24

За неориентираните - това горе е скалата за оценяване на тазгодишните матури. Продуцирана от МОНМ. Същото това МОНМ, което сега се кани да вземе скалпела.
Какво ли може да направи със скалпел някой, който е в състояние да сътвори подобна скала?

12 Юни 2010 21:38

дааа, това дето съм пропуснала да го прочета в блога на Генек, наистина си е изоставане, как съм могла! Аз, впрочем, го прочетох преди два-три дни и то заради беглото му споменаване от авторката в делови разговор, съвсем между другото, не че последната страда от авторска суета за подобни материали; тя си я подхранва на съвсем друг фронт и друго равнище, доколкото на него може да се говори за суета в обсъждания тук ракурс.

12 Юни 2010 22:34

Като четях първия постинг на Жана започнах да се оглеждам: абе, да не би случайно да съм на отчетно изборна комсомолска конференция? Мед и масло капе. Разбира се, в края има задължителното: "Има някои отрицателни явления, наследство от капитализЪма, но с комсомолски плам ние ще ги оправим".

12 Юни 2010 22:37

Кат чета първия постинг на Жана, и ми иде извътре да извикам: "Министър Игнатов - Президент!"

12 Юни 2010 22:50

ivoradev, като излкЮчиш "отличен 6", скалата е линейна. И тук е същото (скалата е линейна), само че оценките са до 10: от 0 до 5 си скъсан, от 6 до 10 минаваш. Така че да имаш "минал", се иска да знаеш поне 50% от материала (така поне е по правилник).

12 Юни 2010 23:02

Защо да е претенциозен, скандален или фалшив материалът от линка на Геновева? Факт е, че така както учениците са нехомогенна маса, така и училищата са доста различни помежду си като дух, порядки и традиции. Неконсистентност има и във времето дори когато става въпрос за едно и също училище. Това идва да покаже от колко многобройни фактори /и вътрешни, и външни/ се влияе средата в една уж затворена система. Така че, не смятам, че авторката е изопачила наблюденията и емоциите си /с тази уговорка, че миналото сме склонни да приемаме като идеално, а настоящето е винаги плачевно/. А моментът с десетокласничката е наистина силен, ако наблюденията за контраста са обосновани.
Генек, относно коментара ти, че съм оптимистка /твоя?!?/. Вероятно СЪМ /но не твоя/ и не виждам причина да се срамувам от това. Не смятам, че съм си сложила розови очила, просто виждам и хубавото в нещата /което умение е май недостъпно за много тук/. Ако можех да виждам само проблемите, сигурно или отдавна щях да съм избягала от училище или щях да съм пациент на някоя психиатрия/ракова болница.
Защо да не се радвам на хубавото, щом като и аз съм участвала в създаването му? Неотдавна получихме наготово алуминиева дограма след години чакане и кандидатстване по проекти такава да бъде монтирана в училище. Но помня и поредицата от дни и нощи преди немного години, когато до полунощ стояхме с родители в училище да монтираме класната стая и правехме от 3 счупени стола един, измисляхме начини как масите да не късат дрехите на учениците, боядисвахме, шкурихме, циклихме, шпакловахме и т.н. Това е само едно мноооого малко добро, от всичките добри неща, които се случват повсеместно из страната. Почти всяко училище е минало през такъв период. Има и вече училища /общински!/ за чудо и приказ. За изумително богатата извънкласна дейност по места няма да говоря. Сам човек трудно променя системата изцяло, но може да направи промени в тясното си обкръжение и среда. Ако твоите наблюдения, генек, са коренно различни, ами смени си средата /ако още си част от нея/ или, ако не искаш, инициирай промяната й. Но за това се изискват и определени умения за общуване, за да не скандализираш непрестанно отсрещната страна, от която ще търсиш съдействие.

12 Юни 2010 23:04

lukcho2, ами не четеш между редовете, мой човек. Ама това е твой, а не мой проблем.

13 Юни 2010 09:30

Младо Жанче,
"оптимистко моя" е поетично възклицание, не носещо търговски знак на притежание.
Какво преподаваш, впрочем? Литература? УжасТ!
А какво ще кажеш за един мой приятел, дето вече 32 години е в тая система, работи поне на 50% ПРОТИВ изискванията й, търсен е от бивши ученици, желаещи децата им да учат при него - защото научават? И е скептик до не знам къде. Успява, може би, защото НЕ ВЯРВА, а търси начин да промени нещо. Поне при него и учениците му.
Та - бъди си романтично-вярваща личност...Обаче, внимавай да не хванеш диабет.
С най-добри чувства!
А, и не вярвай на думите. Сети се за вица за замръзналото врабче, крвата и котката.
-------------------
Блогът на Генек

13 Юни 2010 18:09

Генек, благодаря за съвета; никога не забравям вица за замръзналото врабче, кравата и котката. Даже мисля да си го избродирам на възглавницата... особено сега, когато ТИ ми го посочваш като притча с почти библейско значение.
И не, не преподавам литература, стари цинико /мислих, че четенето с разбиране, … и запомняне, не е тера инкогнита за теб/.
Диабет от липса на наслоена горчилка от живота, ако не знаеш – да ти кажа: не се хваща. Животът ми до тук не е бил много гладък, захаросан и розов, но имам изключителния шанс да общувам ежедневно, че даже и да работя, с деца и млади хора, та когато повечето наоколо губят оптимизъм и вяра, на мен те ми се дават с пълни шепи. Би трябвало и с теб да е така; странно, че ефектът е обратен.
Нямам идея поради каква причина ни разказа за приятеля си, учителя-скептик, но и аз ще ти кажа за един-двама мои учители на времето – отявлени циници. Много държаха с поведението и отношението си към нас да ни накарат преждевременно да порастнем. Дразнеха се от младостта ни, оптимизма и незлобливостта ни и искаха да ни направят час по-скоро като тях. Ефектът беше, че повечето от нас ги съжалявахме. Имаше и един-двама ученика, които или си бяха вече циници или станаха под тяхно давление. Това бяха отявлени комсомолски активисти, които правеха най-голямата си комсомолска кариера по време на бригадите. Единствено тогава можеха да получат уверение за своята “незаменимост”. За своите командОрски качества бяха наградени с “работа” по сенчестите щабове – цакане на карти по цял ден – докато ние работехме по цял ден на 40 градусова жега. От време на време, когато не им беше прекалено горещо да се завъртят около нас, се присещаха и здраво да ни юркат, за да защитят гласуваното им доверие.
Та така “цинико мой, старий”...

13 Юни 2010 18:37

Тай като и "учебниците" и "методиките" се правят от неуспели учители излиза, че и трите причини са:
1. Некадърни учители без морал.
2. Виж 1.
3. Виж 1.