Многото власт и предоставените различни правомощия правят Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) потенциално обществено опасна, затова е необходим и институционален, и граждански контрол. Това бе един от изводите при представянето на доклада "Мониторинг на ДАНС 2009" на фондация "РискМонитор".

Този втори доклад отбелязва като положителна тенденция премахването на дублиращите функции на агенцията с тези на МВР и развитието й като изцяло разузнавателна служба. Засилването на парламентарния контрол над ДАНС е другият положителен факт.

Като проблем е посочено, че няма политически контрол при доказването на оперативната необходимост за назначаване на служители на прикритие в държавни ведомства и фирми. Като цяло и назначаването на служители в ДАНС също трябва да стане по-прозрачно, смятат от "РискМонитор". Експертите препоръчват по-прозрачна процедура за привличане на кадри, за да се създаде по-конкурентна среда при кандидатстване. Като проблем се отчита и това, че дори годишният доклад на службата е секретен и скрит от обществото.

Авторите на документа се спират и на въпросителните около декласифицирането на секретни документи от ДАНС. В закона за защита на класифицираната информация е предвидено Държавната комисия по сигурността на информация да поддържа регистър на разсекретените материали. От ДАНС са заявили, че са премахнали ниво на класификация и са направили явни 21 808 материала за периода 2005-2009 г. От ДКСИ обаче обяснили, че докладът им за това кои материали са декласифицирани бил секретен. Абсурдно е списъкът с материалите, които стават явни, да е секретен, смятат от "РискМонитор". Все още остава тайна и скандалната разработка "Галерия", по която бяха следени депутати и журналисти и многократно бе обещано да бъде разсекретена, включително и след смяната на ръководството в ДАНС след идването на ГЕРБ на власт.