Европейската комисия (ЕК) отправи вчера към България второ, последно предупреждение за липсата на либерализация на енергийния пазар, за неспазване на европейското екологично законодателство и на регламентите за обществени поръчки. Следващата стъпка е налагането на глоба, която може да стигне до 10% от оборота на фирми монополисти или на хиляди евро на ден за други нарушители, както и отнасянето на въпроса до съда в Люксембург.



България има два месеца за отговор, в който да докаже, че е отстранила нарушенията.

Страната ни е атакувана, че не е отворила в достатъчна степен вътрешните си пазари за ток и газ и не гарантира на гражданите и фирмите избор и разумни цени. Това означава, че е създала условия потребителите да бъдат жертва на високи цени, диктувани от монополисти.

Процедурата започна през юни миналата година, когато ЕК установи, че НЕК и "Булгаргаз" не предоставят достатъчно информация на търговците на ток и газ и спъват достъпа им до мрежите. Монополизмът е особено забележим в газовия сектор, където "Булгаргаз" претендира, че е резервирал целия капацитет на магистралните газопроводи, управлявани от "Булгартрансгаз".

ЕК установи и че липсва координация между операторите на националните мрежи и държавата за по-доброто разпределяне на капацитета на междудържавните енергийни връзки. Липсата на реверсивни връзки бе причина по време на газовата криза миналата година България да бъде напълно откъсната от доставката на газ. Тогава България успя да купи природен газ от Гърция, но обратен поток не се получи, защото стана едва ден преди синьото гориво от Русия и Украйна да бъде пуснато отново след двуседмично прекъсване.

Освен това в България липсват "прозрачни, прости и евтини процедури за разглеждане на оплакванията на потребителите, което може да доведе до нежелание за ползване на предимствата на единния енергиен пазар".

В деня, в който Народното събрание окончателно гласува промяната в закона за обществени поръчки, държавата получи ново предупреждение от ЕК, че не е въвела напълно европейската директива за правилата при обжалването им.

Евродирективата изисква да се елиминират всички условия за неправомерно възлагане на обществени поръчки. Тя предвижда задължителен срок от поне 10 дни между възлагането на поръчката и подписването на договора по нея. През това време участниците в търга могат да обжалват решението. Европейските правила изискват да се спре прякото възлагане на обществени поръчки, което се смята за сериозно нарушение. У нас в края на управлението на тройната коалиция това бе масова практика, включително и по европейски проекти. Директивата изисква още съдът да може да анулира договори за неправомерни и непрозрачно възложени поръчки или такива, които са проведени без конкурентна тръжна процедура.

Страните членки е трябвало да въведат директивата в националното си законодателство до 20 декември 2009 г. Макар че проектът за промяна на закона за обществените поръчки беше готов отдавна, от ГЕРБ не бързаха с приемането му, защото наказателната процедура е достатъчно дълга и се прекратява, когато изискването влезе в сила. На практика идната седмица, когато законът бъде обнародван, страната ни ще може да рапортува за изпълнен ангажимент. Надвисналата наказателна процедура обаче няма да бъде прекратена, докато не се установи, че директивата се прилага.

Подобен е казусът и с директивата за предпазване от наводнения. С промените в закона за водите ГЕРБ също не бързаше, макар че поправките можеха да се направят още миналата година. Забавянето на закона дойде от редица други инициативи, които МОСВ се опита да прокара. Те засягат както производството на ток от ВЕЦ, така и отдаването на голяма част от минералните извори под управлението на общините.

Директивата изисква държавите членки да извършват предварителна оценка до 2011 г. за идентифициране на речните басейни и съответните крайморски райони, изложени на риск от наводнения. Те трябва да изготвят карти на риска в подобни зони до 2013 г., а до 2015 г. трябва да има планове за управление на риска от наводнения, фокусирани върху превенцията, защитата и подготвеността.

За един ден ЕК взе 40 решения за започване на процедури за различни нарушения срещу повечето държави в ЕС. Само в областта на енергетиката бяха изпратени 35 предупреждения до 20 държави за неспазване на законодателството на ЕС.