Тайно и полека лидерът на ДПС Ахмед Доган разчисти неприятелите на присъдружните политици в движението, за да доизгради партията корпорация. Това е формулата на оцеляване през всичките 20 години, откакто ДПС е в оборот, без значение как ще бъде кръстена - обръч от фирми, приятелски кръг или просто корпорация. Сменят се играчите, но не и политиката - преди движението бе копродукция с "Мултигруп", днес - с Корпоративна търговска банка. А логиката на всяка корпорация е постигането на икономическа мощ, от която да се притеснява всеки нов силен играч. С нея бяха принудени да се съобразяват царят и Станишев, сега е ред на Бойко Борисов. Това е част от плана "ДПС - непреодолим фактор в политиката". Само така никой няма да търси сметка на партията и лидера й за предишните прегрешения.



Самият Доган не е словоохотлив,



но такова е поведението му от години. Обажда се от време на време пред електората, колкото да съобщи, че криви ще излязат сметките на всеки, който го задраска от печелившия списък. Иначе да го мразят колкото щат. На приказки Бойко Борисов също го докарва - уж стреля по Доган, но някак свенливо. Подминава предишните провинения на министрите депесари, а с Доган се закача, колкото да покаже, че не е забравил обещанието си да не прави нищо общо с движението. Същото, впрочем, разправя и лидерът на ДПС. Един вид - не се понасяме, но няма как - трябва да живеем съвместно. Това е част от политическата закачка.

Какво се случва зад дебелите стени на Боянския сарай, се разбира от подмятанията на доскоро приближени до Доган хора, които изненадващо се оказват изтласкани от събитията. Тези дни един от тях - проф. Людмил Георгиев - човекът, който се изявяваше като вътрешния глас на лидера, се оплака, че е низвергнат. И уж между другото подхвърли, че Доган отново изолира партията. Това е втръсналият до болка аргумент на всеки, който иска хем да каже, че в ДПС се вършат неприлични неща, хем да не изглежда много нападателно. Капсулирането на ДПС е тема от архива на прехода, като тази за приключенията на Велко Вълканов с кюрдските партизанки. Темата е съвсем друга и тя е, че лидерът на ДПС е готов да жертва всеки, за да запази партията (себе си) във властта. А оцеляват само силните. За 8 години в управлението движението си подготви необходимите "кадри", които успяха да изградят империя.



Дивидентите от този съзидателен труд се изплащат



и ще продължат да се плащат. Затова всяка пречка ще бъде отстранена. Както се случи с Касим Дал. Предан до глупост на лидера, тоя човек вършеше години наред неблагодарната работа да държи изкъсо структурите и да потушава всяко недоволство в зародиш. Единствената му простъпка бе, че за миг забрави за формулата ДПС&Сo. С "Мултигруп" беше друго. Тогава се изливаха основите на партията. Дълги години се инвестираше на зелено. Всички бяха нови и неопитни и имаха нужда от гръб.

20 години по-късно нещата изглеждат по съвсем различен начин. Днес кръгът около Делян Пеевски, тръгнал покрай камуфлажа по побългаряването на ДПС, е видимата част от империята, изградена от Доган. Империя, превзела един от най-важните пазари - медийния. Но пипалата й, преплетени с останките от някогашната "Мулти", са навсякъде. Лидерът на ДПС направи възможно съществуването й, сега тя плаща дивидент на родителя си. Просто местата са разменени - в началото на 90-те хората с пари си направиха партия, сега политиката си отгледа империя.

В капсула или не, ДПС е интересна само ако има влияние, но влияние не в Якоруда, а на жълтите павета. Другото са подробности от пейзажа.

Сериозните противоречия в движението избиха на повърхността още миналата година, когато ДПС отпадна от властта. Хора като Дал настояваха движението да запази самоличността си в опозиция с цената на загуба на част от привържениците си. На другата страна бе кръжецът "Пеевски", който



спешно се преориентира в обстановката



и разбра, че може да извлече полза от сътрудничество с ГЕРБ. Медийната империя бързичко промени линията на изданията си и днес те са сред най-върлите фенове на Бойко Борисов. Малко неудобство за Ахмед Доган, но животът не е безкраен празник, нали. Колкото и Людмил Георгиев да говори "мисля, че има определени среди в партията, на които им се привижда евентуална бъдеща коалиция с ГЕРБ, бъдещо участие в управлението", това е без значение. Вече няма значение и това, че Касим Дал категорично не иска да има нищо общо с "хората, които си повярваха и започнаха да летят". Важното е, че Сокола лети в същата орбита и ще прекърши крилата на всеки, който си помисли, че полетът му може да е по-успешен.