За празника на МВР съответният министър и вицепремиер (втори в ГЕРБ и първи по рейтинг) - Цветан Цветанов, бе подготвил на служителите си химн. Песента "Нашата полиция" е по замисъл на известния като червен тенор Веселин Маринов. Червенащината обаче не му пречи да е отдавнашен приятел на ЦвЦв.

По думите на певеца химнът е писан в дълбока конспирация. Песента била готова от месец, но до оня ден Маринов твърдеше, че никой не я знае, дори секретарката на министъра. Само г-жа министершата я била чула един път. (Така излиза, че извън кръга на посветените остават композиторът Тончо Русев, текстописецът Евтим Евтимов, техническият персонал, който се занимава със звука и т.н.)

Но някой от тия доверени лица (cherchez la femme?) допусна изтичане на информация и широката интернетна общественост скоропостижно се запозна с продукта...

Русолозите на "После" с приятна изненада, но и тревожно недоумение установиха: налице е почти буквално сходство между основния мотив на песента - "моята полиция ме пази", и съветски (sic!) постулат от поема на Владимир Маяковски:



МОЯ МИЛИЦИЯ

МЕНЯ БЕРЕЖЕТ.



Недоумението е тревожно не само заради съветския цитат в нашата антисъветска (единствено правилна!) действителност. Дразни дребна на пръв поглед грешка в първия куплет. Заяждането не е дребнаво, обаче! Защото за едно правилно произведение не е достатъчно да е само "покъртително" (както изпълнителят квалифицира продукта си). То трябва да съответства и на институционалната правда! И едва тогава ще е единствено вярно.

И така - "Ако някой някъде предава - пее певецът - своето отечество и слава, ако клетвата за дълг прегази - моята полиция ме пази". Тук правдата за съжаление не е спазена. Противодействието на това пъклено дело - предателството, НЕ Е в компетенциите на "моята полиция". Само това липсваше!...

Следващият куплет е наред. Той е посветен на борбата с организираната престъпност, схемите за източване на бюджета, пресичането на пипалата на Октопода, отстраняването на туморните образувания в обществените структури и отпора срещу неприемливите за гражданското общество групи и явления:



Ако някое продажно братство

граби от народното богатство,

истината днес е само тази -

родната полиция ме пази.



С последния куплет съвсем уместно и безукорно певецът обръща музикално-идеологическото оръжие срещу обезверяващите обществото помагачи и скрити поклонници на престъпността. По-мнителен средно продажен журналист би съзрял намек за естеството на работата си и чистотата на косъма си:



Ако някой вярата убива

и престъпниците сам прикрива,

ако някой пред лъжата лази -

нашата полиция ме пази.



Така в нашия разбор стигаме до припева:



Хора, подарете цвете,

хора, запомнете ни добре!

Гордост е да служиш в редовете

на България и МВР.



Остро протестираме срещу първия ред. Интонацията тип "бате, дай двайсе с'тинки" е абсолютно неуместна. Дори в контекста на безналичното цвете. Пък и какво ще ги правят доблестните момчета тия китки, ще си ги завират в дулата на пищовите ли?! Не, това няма да мине, господа другари!

От втория ред блика сполучена жизнена правда - никой, сблъсквал се с българската полиция, не може да я забрави - и без предупреждение; но то не вреди, напротив... Третият и четвъртият са най-съществените в химна - в тях най-сетне има ясна и безапелационна, бихме казали - празнична декларация. Както подобава на химн.

На професионалния празник на стражите на реда пожелаваме все така безкомпромисна разправа с враговете на демокрацията, реда и гражданското общество - както на оперативния фронт, така и на идеологическия рубеж.