Понякога ме обхваща внезапна жестокост! Има дни - чудиш се защо внезапно устата ти се отваря и се чуваш да изговаряш думи, дето иначе никога не би ги казал така направо, та чак околните да зяпнат от изумление, почуда и очарование.
Първо, да взема и да нарека бандит един съсед - ама много известен гинеколог, дето все го гледате в разни здравни телевизионни предавания да обяснява на бременните кое как става. Викам му:
- Кой ти е казал, професоре, че бандити са само тези, дето се стрелят по улиците?! Ти също си бандит! - викам му. - Бандит, та дрънкаш!
В началото той само зяпна от удивление, но после се окопити, взе да се усмихва, все едно е срещнал на улицата градския луд и ме пита с онази характерна ласкавост, дето докторите я пазят само за тежко болните:
- Е, що да съм бандит?
- Щото всички, от министъра на здравеопазването до последната чистачка в родилния дом, къде си началник, знаят, че ако бременна не пусне поне хиляда лева в джоба ти, пръста си няма да мръднеш за нея! Затова!
После срещам го един Боре, преди мой съученик, а сега - общински архитект. Вика ми той по най-бодър начин:
- Здрасти, Чав!
А аз, понеже, казах ви вече - в жесток ден съм, още по-бодро му отвръщам:
- Здравей, бандюга с бандюга!
Бре, помръкна Боре, бре, смали се. Щото на всичко отгоре върви край него цяла свита ухилени негови подчинени, гледа го в очите и се чуди как да му лъсне патъците. А аз ето - пред слагачите му бандит го наричам. И не само това, а и продължавам, устата ми сама се отваря и говори ги едни, направо да й се чудиш на скандалджийството. Вика:
- Ти кво си мислиш, бе Боре? Бандит е само този, дето ще ти отреже ухото, щото продаваш дрога в неговата наркотеритория, така ли? А този, дето за сто хиляди евро в плик дава разрешение да строят МОЛ на мястото на кварталната градина, той е вода ненапита, така ли? Ела да видиш какво лъскаво чудовище дигнаха само на петнайсет метра от блока ни! С твое разрешение, Ал Капоне с Ал Капоне такъв!
Пък привечерта на същия този идиотски ден, седя аз в "Сладкопойна чучулига", бъбрим си с колеги - алкохолици за това - онова, но главно за това как бат Бойко не само ще оправи държавата, но и ще я строи в две редици и гледам влиза кой? Кючучето! По-точно апелативният съдия Фильо Башкючуков! Служили сме заедно. Съзира ме той, ухилва се до ушите все едно сме в градски отпуск и той ме среща на площада в Горна.
- Как е, Шинка, пич? - те това Шинка на мен в казармата ми го измислиха.
А аз, устата ми сама се отваря, отвръщам му най-злобарски:
- Ей, Кючуче, ама и ти голям бандит излезе, бе! По всичките вестници пише как си използвал служебното си положение, изтарикатствал си, че си социално слаб и си се уредил с два безплатни декара на морето!
Така му викам, а Башкючуков кво? Знае юристът му с юрист, има опит как да се държи при всякакъв вид атака - прави той веднага каменно лице и вика ми, студен и официален като посланик, все едно не сме лъскали заедно едно и също зенитно оръдие две години:
- Внимавайте, господин Шинов! - казва. - Ще ви подведа по член 72 алинея 33-та от НПК за обида на служебно лице! Вижте само колко свидетели имам!
И отмина, седна при някаква компания в другия край...
Умълчаха се алкохолиците на масата, с любов и уважение ме загледаха, а един, ей така, весело да стане, знаете ли кво ми вика? Вика ми:
- Не си прав, Шинка! И ти използваш служебно положение за лични облаги! - вика. - Всичките вестници, дето излизат в България, безплатно ги четеш!
И аз, кво да ви кажа, внезапно разтърсен бях, направо в земята от срам потънах! И изобщо дойдох на себе си. Жестокият ми ден свърши!
|
|