Гръцките банки стават лесна плячка за агресивните международни инвеститори заради ниските оценки, които им дават световните агенции за кредитен рейтинг, борсите и инвестиционните банки, предупреди президентът на Националната банка на Гърция Василис Рапанос. Той говори по време на парламентарните разисквания за създаването на Фонд за фискална стабилност, уточни електронното издание Grreporter.info.

Според изчисления на в. "Катимерини", който се позовава на атинската борса, днес с 500 млн. евро един инвеститор може да си купи 4 гръцки банки - Атикис, Геникис, Аспис и Протобанк. Ако пък инвеститорът има 10 млрд. евро, може спокойно да купи вкупом трите гръцки банкови колоса - Националната банка на Гърция, Алфа банк и Юробанк. Въпреки това неотдавна инвестиционната банка JPMorgan призова инвеститорите да не бързат да купуват гръцки банки, защото те могат и да не се съвземат от кризата.

Анализаторите обясняват понижените оценки с неяснотите около държавния дълг на страната и трудностите, които банките срещат на световните пазари. Според рейтингите гръцките банки са се обезценили дотолкова, че вече не отговарят на потенциалните възможности за печалба, които имат, и следователно стават много примамливи за чужди капитали в близко бъдеще. В същото време, ако неизвестните около гръцкия държавен дълг започнат да се изясняват, първите, които ще се "възползват" от добрите новини, ще са акциите на гръцките банки.

Анализатори, инвеститори, медии и обикновени граждани, които са доверили спестяванията си на гръцките банки, очакват с интерес докладите за резултатите им за първата половина на 2010 г. Първа ще съобщи резултатите си Емпорики банк на 30 юли, после Националната банка на Гърция и банка "Пиреос" на 27 август и Алфа банк на 31 август.

Гръцкият парламент окончателно одобри в края на седмицата новия закон за трудовоправните отношения, предизвикан от кризата с дефицита. Най-големите промени са свързани с удължаването на трудовия стаж с коректно изплащани пенсионни осигуровки, който при мъжете става 40 години. Друга промяна е свързана с жените в държавния сектор, които досега можеха да се пенсионират след 45-годишна възраст в зависимост от трудовия стаж. Сега те ще трябва да работят още 15 години, преди да излязат в пенсия. Засегнатите от тази промяна ще са 140 000 държавни служителки. Съкращават се и размерите на епичните 13-а и 14-а заплати и пенсии, които се даваха по Великден, Коледа и преди лятната годишна отпуска. Законът предизвика масови протести в страната.