"Не с лошо към предната страница, момчета", огорчен е Дончо Цончев ("Труд") от младите съчинители, идващи след него, задето "махат, трият, задраскват" създаденото от предидущите поколения. Писателят не може да им се начуди на младите заради тяхното чуждопоклонство: "А бе, момичета и момчета, как така всяко чуждо е прекрасно?". Пословицата (Omne ignotum pro magnifico) е цитирана и на латински, макар и с малка грешка. (Да не казваме, че в оригинала иде реч по-скоро за това как ни привлича непознатото и неизвестното, а не "чуждото".) Но сме съгласни, че чуждото е сладко, както знаем и от българската фолклорна традиция, и от битовите практики на различните малцинствени и мнозинствени етноси, съставляващи народонаселението ни.

Като сме почнали с поговорките, да цитираме и тази - мойто си е мое, чуждото е общо. Сиреч - да обичаш чуждото, не значи да изгубиш чувството за собственост - то е свещено.

Затова и Бойко Борисов като квинтесенция българското не обича да изпуска из ръцете си туй, което счита за свое. Например парламента си той навестява винаги, щом усети, че нещо става не баш по неговия терк. Както писа и "После" - премиерът оня ден внезапно се яви между първо и второ четене на един закон и със същата внезапност депутатите му прекроиха нормотворческото си изделие. Действия, както се казва - по норматив. Това е схванато от печата откъм положителната му страна: "Премиерът спря лобистки закон" ("Труд"); но и откъм не тъй положителната: "Борисов пак демонстрира, че решава вместо парламента" ("Дневник").

За поведението на американските посланици у нас има най-различни определения и подозрения, но досега май не се бе чуло да ходят по чуждо...

Ама Джеймс Уорлик, докато жена му представлява Вашингтон в Белград, бръмчи из София с млада актриса. "24 часа" са го снимали, че отишъл на развлекателно мероприятие с хубавица от "Стъклен дом".

Палавникът Джим май ще слуша сръбски поговорки от жена си...