|
| *** |
Прегърнахме се, седнахме за по бира и на шега го питах дали не се запасява с провизии.
- А, не - въздъхна той. - на село си имаме всичко за ядене. Но станах малко търговец, та...
Като помнех колко му беше акълът, нещо не си го представях като бизнесмен... А той заразказва:
- Нали знаеш - не ме свърта на едно място, все гледам да отида я за гъби, я билки да набера... Обаче преди седмица от кметството викат: бай Стойчо, има нареждане от София - никой да не излиза в гората без спрей за мечки. Министърката, като разбрала колко народ е изяден, пратила два кашона. Подписах се, че съм го получил, прибрах го и толкоз. Аз тази министърка не я познавам, но си помислих - мечка и с пушка трудно се убива, а със спрей... Обаче щом са наредили, ще изпълняваме. На другия ден отивам за манатарки, и по едно време гледам - насреща ми мечка! Да ти кажа честно - уплаших се.
- Наистина ли има изядени хора?
- Е, чак изядени... Но звяр е това, напада понякога. И се сетих за спрея. Извадих го и пръснах колкото можах, де ега вятърът не духа срещу мен. Облакът газ обви мечката, тя размаха лапи, изръмжа, връцна се и бавно тръгна към гората. Мислено благодарих на министърката - най-после и наш управляващ да направи нещо умно... След два дни ходих пак и на връщане току чух тежки стъпки. Обръщам се - оная мечка! Но и спреят си беше у мен. Пръснах обилно, а тя стои спокойно и ме гледа. Нито изръмжа, нито размаха лапи. Само си обърна другата страна, пръснах пак. Тя разтърси глава доволно и си тръгна към гората. Ще речеш, че е била на козметик. И така - отидех ли в гората, мечката ме надушваше одма и тичаше да я пръсна. Миризмата ли й харесва или спреят убива паразити - не знам. А може да е вътрешна необходимост, като всяка жена... Обаче спреят свърши, а от София не пратиха повече. И понеже бях споделил с комшиите, никой не си даваше неговия. Та се наложи да купя от селото един обикновен дезодорант. Ей, щеше да ме изяде! Като изръмжа, като се изправи на задните си крака - ужас. То вярно, дезодорантът беше от най-евтините, но чак пък толкова? (Дадох го на жената да се пръска, много го хареса). Обаче нали трябва да ходя да си наглеждам кошерите? А мечката чака. Та от града купих вносен, десет лева. Доста пари. Но го хареса! Обаче нова беля - изглежда другите мечки са разбрали откъде се снабдява моята и взеха и те да ми налитат да ги пръскам. Уж всяка имала собствена територия и не поглеждала към чуждото - глупости. Щом е да се харесва - жена ли е, мечка ли е - и през огън ще мине. Скоро и комшиите свършиха държавните спрейове и почнах да им продавам вносни, с малка надценка. Гората замириса... хайде да не казвам на какво. Даже ловците се научиха - който получи разрешение за отстрел, първо идва при мен да си купи няколко флакончета с нещо по-така (не оригинално, естествено, те в гората не разбират чак толкова). Отначало се чудехме дали трябва да е според пола на животното, но намерихме унисекс и сега караме само с него... Хитът на сезона. Един носи пушка, а другите пръскат. Део-сафари, но кучетата кихат много.
- И ти сега какво - купуваш козметика?
- Ами да. Помагам си на пенсията - той отвори чантата. - Дори разширих бизнеса. Тези дезодоранти са мечешките, а тук има пудра против вълци, афтършейв срещу чакали, ексфолиант за змии... Е, докато научим вълците да се пудрят, малко зор видяхме, но сега всичко вече е наред. Абе, да е жива и здрава министърката, че ни отвори очите! Ние преди това какво - като някакви диваци - пушки, капани - че и това със спрейовете отначало го мислехме за пълна глупост и се питахме - тая жена мечка виждала ли е в живота си или не? Ако й знаех личния адрес, щях да пратя някой ексфолиращ крем подарък, но в министерството не смея - ще кажат, че е подкуп, корупция - и язък за жената. И после кой ще мисли за нас?
