За година неосигурените за здраве българи нараснаха почти двойно. Те са 1 893 595 души към 31 май, съобщи депутатът Ваньо Шарков, като цитира отговор на свое запитване до финансовия министър. През 2009 г. хората без здравни права бяха около милион. В края й неосигурените започнаха да се увеличават.

Основна причина за това е промяната в закона за здравното осигуряване, според която от началото на 2010 г. права за лечение, поето от здравната каса, вече се губят при неплатени три вноски не за година, а за три години назад. Това правило изхвърли от системата стотици хиляди и в края на януари неосигурените вече бяха 1 655 000. Малцина са платили дължимите вноски. За четири месеца права са загубили нови 200 000 души.

"Въпреки огромния брой неосигурени, на практика НАП не прави нищо, за да събере неплатените задължителни здравни осигуровки", каза Шарков.

Според данните, предоставени му от Симеон Дянков, през първите 5 месеца на годината например са събрани едва 30 454 лв. от хора, които дължат осигуровки за стари периоди и са решили да си върнат правата. При промените в Закона за здравното осигуряване не мина нито една от предложените от здравно министерство санкциониращи мерки, които трябваше да повишат събираемостта. Идеите бяха за възстановяване на права да се плаща не само за пропуснатите месеци, но и наказателна глоба от три вноски, да се забрани на тези, които дължат пари на здравната каса за 6 и повече месеца, да напускат страната, както и самоосигуряващите се да декларират всеки месец, че са се разплатили за здраве.

В момента възстановяването на здравни права става, като за всеки месец, за който не са внесли вноски през последните три години, гражданите плащат 8% върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се. През 2010 г. той се увеличи от 260 лв. на 420 лв. Оказва се, че има ефект от увеличението на осигурителния доход. От януари до май самоосигуряващите се са внесли 97 227 000 лв., докато година по-рано събраните пари от здравни вноски са били 63 656 000 лв. или увеличението е с 52%.

Към края на май дълговете на общинските и държавните болници са стигнали 345 млн. лв., като просрочените задължения са 93 млн. лв., съобщи здравният министър Анна-Мария Борисова в парламента.

Според Ваньо Шарков дълговете на болниците в голяма степен се дължат на забавените плащания от страна на здравната каса и финансовата криза, но трябва да се вземат мерки те да не нарастват. Той даде като пример за лошо управление университетската болница "Св. Георги" в Пловдив, където одит преди три години установил натрупани лекарства за 9 млн. лв. при 16 млн. лв. дългове. И при последния одит в "Св. Георги" са намерени големи запаси от лекарства, средства, предназначени за капиталови разходи, вместо да се изразходват по предназначение, са държани в банкови сметки, обяви министър Борисова. Тя каза, че въпреки задълженията си болници държат по депозити общо 40 млн. лв.