Въпреки сериозните професионални спорове за необходимостта от специализиран наказателен съд за организираната престъпност законопроектът за него е вече готов и "Сега" разполага с документа. Обхватът на действие на съда е разширен от гледна точка на извършителите на престъпленията. Този съд ще гледа дела и срещу членове на правителството, депутати, областните управители, кметовете, шефовете на държавни агенции и комисии, както и магистратите.

-----------

Проектът за промени в Наказателно-процесуалния кодекс за създаване на структурите на новия специален съд е изготвен от депутати от ГЕРБ. В момента нито една институция не поема отговорност за авторството му. През май концепцията за такъв съд бе представена от Анастас Анастасов, доскорошен шеф на вътрешната комисия и настоящ зам.-председател на парламента, и Искра Фидосова.

За да имат "привилегията" да са клиенти на специализирания съд, представителите на властта трябва да са обвинени в присвоявания, измами, изнудване, стопански престъпления, престъпления по служба, подкуп или документни престъпления. Законът ще се отнася и за бивши министри, депутати и т.н., когато са извършили посочените престъпления, докато са заемали съответните постове.

Отделно спецмагистратите ще се занимават с делата за организирана престъпност, отвличания, трафик на хора, присвояване на евросредства.

През май по време на обсъждането на концепцията за специализиран съд и съответна прокуратура, лансирани горещо от вътрешния министър Цветан Цветанов, правосъдният министър Маргарита Попова категорично отхвърли възможността в обсега им да попадат хора с имунитет и членове на кабинета. Тогава и шефът на Висшия адвокатски съвет Даниела Доковска реагира: "С какво депутатите и магистратите са по-опасни, че да ги причисляваме към организираната престъпност?" Американският посланик Джеймс Уорлик подкрепи създаването на съда, докато дипломатите от ЕС бяха по-скоро скептични.

Новата структура ще работи със завидна бързина. След края на разследването прокурорът ще има само 15 дни, за да внесе делото в съда, да го спре или да го прекрати.

Според НПК за "обикновените" дела срокът е един месец. След като делото вече е образувано в спецсъда, трябва да бъде насрочено или върнато на прокуратурата отново за 15 дни, при 2 месеца за другите процеси.

Проектът предвижда съдебното заседание да е непрекъснато. Това означава, че ще бъдат определени няколко дати, в които задължително процесът трябва да приключи. При неявяване на свидетели или експерти, те ще бъдат водени принудително за следващия заседателен ден. Участниците в процеса са длъжни да се явяват в съдебното заседание независимо от призоваването им пред други съдилища или органи на досъдебното производство.

След изслушване на последната дума на подсъдимия съдът ще има 10 дни, за да обяви присъдата и мотивите към нея. Сега има случаи, когато магистратите обявяват мотивите си месеци след като са чели присъдата и така на практика блокират разглеждането на делото от горните инстанции.

На делата в спецсъда няма да се конституират граждански ищци и частни обвинители. Това означава, че пострадалите ще трябва да изчакат края на делото и да заведат отделни граждански процеси. Когато не вървят паралелно с наказателното дело, по тях се плаща държавна такса. Ако проектът бъде приет, дела, които влизат в обсега на новия съд, но са разпределени на "редови", ще бъдат прехвърлени на новата структура.

"Няма да подкрепя идея, в която на първо място се извежда бързината на процеса", предупреди преди два месеца министър Попова. Според нея целта трябва да е качественото правосъдие и концентрация на отлични специалисти.

Въпреки че ведомството й не участва в разработването на проекта, Попова държи той да бъде съгласуван с Венецианската комисия към Съвета на Европа, което ще отнеме време. А намеренията на министър Цветанов са съдът и прокуратурата да заработят от началото на следващата година.

Заради очевидното вътрешно противоречие в правителството за действието на специалния съд много е вероятно авторите на законопроекта да го внесат директно за разглеждане в парламента.