Като зачетеш пресата, се люшкаш между сълзата и смеха с размах. Еди-кой си претрепал баща си и го зазидал с бетон, еди-кой си младеж вилнял със секирче в провинциален бар и клал там съдия, ей такива вести... Наистина един гледа сватба, друг брадва, както казва народът. Президентът например щял да жени сина си Владимир за Цветанка, в "24 часа" ги има на снимка младите, пу-пу!

Ние обаче, летящите над печата, поради професионална обремененост или друго, не знаем вече кое е смешно, кое - тъжно, кое сватба, кое - брадва. Това, че на Бузлуджа няма да има конкурс за мис Червена звездичка поради кризата, както пише "168 часа", за плач ли е или за радост? А това, че някой си чорбаджия скрил работничките си в асансьор, както пише "Труд", и те щели да изпукат там от задух, какво е? Въпросният тоз бизнесмен от Петрич направил това, за да не го хванат инспектори, че не плаща осигуровки на служителките си... Не знаем какво да кажем. За работничките насмалко да стане трагедия, за чорбаджията е екшън, за публиката е сеир...

Кажете кое е сериозно, кое е несериозно, къде е границата? Това, че ловят проститутки за неморални доходи, и ги преследват за "безделничество" (тъй му викали в НК-то), както пише "24 часа", смешно ли е? Или е обида... Безделничество, моля ви се... Всички наши колеги ги наричат "труженички" (ако не са "жрици") - така и шивачките не наричат, пък сега - безделничество... Едно време тунеядство го викаха - демек ядат, ама не работят... Сигур, щото нали, безделието е майка на всички пороци.

"Новинар" от едната страна е уж сериозен, а от другата е "Зловинар", майтапи, тоест. Четем уж майтапчийско заглавие - "Симеон се заканва с нови дела срещу България"... Обръщаме сериозната част и четем: "Вежди си поиска Наоми за секретарка".

Както се казва - но комент на тоя дебелашки хумор. Кажеш "Вежди", сещаш се сълзите и смеха на театралната "реформа", комбинирана с възродителен процес...

И го удариш на рев и кикот.