Напоследък имаше чувството, че не Го разбират. Не само опозицията и някои от партньорите, но и обществото. "Аз се разбирам, Путин ме разбра, а те - не!", косеше се Той. "Мътят им главите. Това президент, това Сергей, това Гаргамел... Критикуват, плюят, държавата била полицейска, положението било нетърпимо, че това, че онова! И хората се разколебават..."

- Така повече не може! - отсече гласно и привика началника на кабинета. - Били сме живеели в медиен комфорт, натискали сме журналистките, полицейските ни операции били оперетни и показни... - изреждаше саркастично Той. - Мат'риалът не разбира какво всъщност правим! Нужна е разяснителна работа. Намерете ми незабавно един средностатистически българин, за да му разясня!

Доведоха самия Средко Средков, който отдавна се бе превърнал в еталон на средностастическия българин по ум, грамотност, трудова реализация, семейно и професионално положение и други средностатистически показатели.

Емнаха го направо от пазара на труда. От три месеца Средко бе съкратен, след като работодателят му първо го държа на половин работен ден, второ на половин работен час, трето го прати в неплатен отпуск, а последно му каза да вдига гълъбите.

- Е, наясно ли си? - изръмжа вместо приветствие Той, след като Средко влезе, едва докосвайки килима с крака. - Или не разбираш какво сме постигнали дотук?

Средко отвори уста, но не издаде звук. ТОЙ и без това не слушаше. Натисна бутон и нареди да донесат малка пица. Подаде я на Средко. Макар че бе гладен не като среден, а като едър вълк, Средко задъвка без апетит, някак машинално, докато Той, свивайки пръст след пръст, започна да изброява:

- Докарахме престъпността до поносими граници. Не вдигнахме данъците. А я виж как се гърчат румънци и гърци! Не намалих пенсиите и заплатите. Вдигнах обезщетенията за безработица. Метро ви построих! Безработицата намалява. Износът се увеличава. С Путин се разбрах за газа, "Белене" и "Южен поток". Магистралите напредват. Само магистратите изостават... Реколтата е един път. Осигурен е хлябът на народа. Разбираш ли, бе?

Средко с мъка преглътна. Неговият среден, дори посредствен с обикновеността и разпространеността си битов случай, му се видя жалка малка правда в сравнение с грандиозните задачи, застанали прави пред правителството, държавата, обществото, народа и човечеството. Но Той и не очакваше отговор, а крачеше в нервен унес из кабинета. За момент Средко си го представи с лула, но Нашият бе по-висок.

- Закопчахме октоподите. Пълно е с туристи по морето и планините, скоро ще надойдат израелци и персийци... - продължаваше да изрежда Премиерът и да повишава тон. - Виждаш ли колко много неща направихме? За чий чеп се борим, като не разбирате?!

Внезапно се закова на място като шаман, излизащ от транс. Погледна Средко, сякаш го виждаше за пръв път, без да може да проумее що чини този опърпан среден на ръст човечец с нахапана пица в ръка посред Неговия кабинет.

Средко бавно заотстъпва заднишком, за да остане незабелязан. Но Той протегна ръка и забоде среден пръст в изпъкналите му ребра.

- Ето, аз с чиста съвест мога да се отчета за свършената работа. И си писах петица. След доклада на ЕК - и шестица! - кресна Той. - А ти?! Ти какво, Средко, направи?!

Средко изгуби ума и дума, а в кабинета се разнесе откровено специфична миризма.

- Изведете го веднага оттук!

А след като Средко излезе, се плесна по челото и си рече: "Ами ако се е била развалила пустата му пица?! Че то нали цяла година мина..."