Никога не е късно на безобразието да се каже безобразие.

Та безобразие: разхвърчали са се едни ми ти автентични копия от правителствени стенограми - само до президента все не стигат. За такива копия и копиисти прокурор плаче. Чак и г-н Сакскобургготски се постара да формулира сравнително внятна мисъл по въпроса: "Това е нещо много сериозно, защото това са грами, които, разбира се, са секретни, и засягат държавните интереси и сигурност. Това вече не е въпрос на политика, на нищо - оттам ще трябва прокуратурата да се занимае."

А тя, докато се натутка да се занимае, други две не само автентични, ами и оригинални грами се оказаха изпарени от самите вътрешноправителствени архиви. И от хартиените носители, и от личните на "Дондуков" 1 свръх(вероятно)компютри. Пълен нонпейпър и абсолютен нонфайл!

Което ни подсеща за една стара случка от времето, когато чуждицата нонпейпър се бе побългарила до степен на точка 1-а от дневния ред на обществото. Ама дотам, че и хигиенните работници в Полиграфическия комбинат я потребяваха с лекота.

- Защо пак няма тоалетна хартия?! - квичеше редакционен работник.

А хигиенният умно констатираше:

- Епа оно сега навсекъде положението е нонпейпър.

- Ама как така? Преди половин час имаше цели две рола кенеф-папир!

- Имало е, ама сега нема. Оно пейпъро вие си го краднете...

Та кой ще хигиенизира Министерския съвет - да не се самокраде? Или май е по-разумно цялата му трескава работа на ползу роду да мине в режим на нонграма... Така ще е най-национално сигурно.