Време е българската журналистика да вземе по твърдолинеен курс, за да е в крак с политическите веяния и Новия ред. Въпрос на стил, въпрос на характер, въпрос преди всичко на воля и устрем за реформи.

Какво имаме предвид.

Вчера в електронното издание на "Стандарт" имаше дописка за бившия топлофикант Валентин Димитров - "Вальо Топлото: Никой не ме бръсне за слива".

"Наш екип откри Вальо Топлото късно снощи пред Шесто районно управление в София, където е задържана жена му Станислава", пише вестникът, но всъщност "нашият екип" е на бТВ, от чийто сайт информацията е усвоена и предадена по журналистическия метод "копи-пейст". При който все пак трябва да се включват и неголям брой мозъчни клетки. Но не затова ни е мисълта.

"В 22:30 ч. Валентин Димитров бе на метри от Шесто районно. Облекчава физическите си нужди", съобщава бТВ/"Стандарт". И тук колегите от телевизията трябваше да проявят малко журналистическа твърдост от нов тип и да разчепкат случая докрай. Моментално трябваше да бъдат зададени минимум три въпроса: "Така ли изразявате отношението си към МВР и Цветан Цветанов?", "И в джакузито ли така се облекчавахте?" и "С коя ръка го държахте?", като на последния въпрос, независимо от отговора, веднага да се затапи: "И с тая ръка рушвети прибирахте!" И след туй вече може да си извадиш заглавия - "Притиснахме до стената Вальо Топлото, докато пикае на МВР" и "Агент на статуквото пикае срещу вятъра на промяната".

Нуждата от твърдост не е видима единствено за бившите управляващи - "БСП пита Цветанов: Държава на палките ли сме?" ("Труд").

При което отговор на въпроса неочаквано идва от американското посолство: "Абсолютно неправилни са обвиненията, че България е полицейска държава", каза посланик Уорлик по Нова телевизия (цитиран от "Труд"), макар че въпросът, който му бе зададен бе - дали САЩ са такава страна.

Но трябва ли вечно американският посланик да ни отваря очите за очевидното?!