|
| *** |
- Трябва да питам какво означава...
Но кого? Живееше сам като куче - без приятели, без жена.
Па се сети за бате Силвио. Има си врачка, хем наше момиче. Реши веднага да му звънне. Какво като е два през нощта? Първо, в Италия е само един и, второ, тоя дърт пергишин сигурно се поти над някоя кучка от Свободния университет.
- Бате Силвио, мараба! Що не спиш? Разгеле, да ти кажа къф ужас сънувах...
- Ш'ти дам аз една мараба посред нощ! Сънуваш, че ми е по-голям рейтингът от твоя ли? Ами по ми е голям, cazzo! - изрази се Силвио на жабарски.
- Батеее, викни твойта врачка да ми го разтълкува!
- Аз ш'ти го разтълкувам на тебе...
- Добре - въздъхна Той. - 'Начи в едно родопско село се появи стръвница.
- ...мръсница ли? - оживи се Силвио.
- Голяма мръсница. Мечка! Лапа хората като кюфтаци! Селяните ореваха държавата.
- Веднага бегай да я застреляш!
- Ама те са 60 мечки, де да знам коя точно е тая гад. Ще ме емнат еколоците и ония от Хелзинкито. Аз им пратих по селата спрей, специален канадски. Обаче оня див мат'риял го не ще. "Ние сме стари хора, с бастуни ходим, как ще държим и спрей, и ще берем гъби в гората!"
- Егати тъпия сън... - прозина се Силвио.
- Не, това е наистина! А сънят почва, когато аз решавам лично да ги поведа напред в гората срещу звера! Отивам с хеликоптера за секунди. Кацам. Слизам. Цело село ме чака на мегдана! Ръце целуват, благославят, плачат, старци се молят богу горещо...
- Дай екшън, бе!
- ...Във високо вдигнатата ми десница - флакон. Като сърцето на Данко. Повеждам ги. Тя гората досами селото. Следват ме само най-смелите, сгушени зад мен. Не минаваме и сто метра - нещо в храстите шумоли. Селтаците търтят да бегат във всички посоки. Аз насочвам спрея, клонаците се разтварят и оттам изскача...
- Еее, най-сетне! Изяде ли те?
- Ти се смееш, ама ми скочи Медведев! Вика ми - "Превед!" И се хили човекоядски. А зад него - Путин, гол до кръста!!! С пълно бойно снаряжение! Светкавично натискам спрея... Ония не помръдват! Стоят захилени в пръските и около главите им - дъги! А на мене гръмотевици ми цепят мозъка...
- Кое, кое? - заинтригува се Силвио.
- ...А Путин измъква от кобура си ей такава газова тръба с мушка! Прррръссс - омаломощва ме. Олюлявам се. Бръква в другия кобур - вади петролен шланг! И пак се прицелва... Вика, гъди-гъди, сега ш'тъ праим на петролно петно! Оттук чак до Бургаския залив ще изтечеш, шиста такава...
- Хо-хо-хо! Изтече ли? - подбутваше го Силвио към кулминация.
- Знам ли? Събудих се мокър... - делнично сложи Той точка на хоръра. - Какво да правя? Ти си гъст със зверовете, дай акъл. Пари няма да дадеш, знам.
Силвио се отърси от жизнерадостния съспенс и рече безразлично:
- Който се бои от мечки, не ходи в гората. Не ти ли е казала баба?
- Е само това ли да кажа на селяните?!
- То се отнася лично до теб - сухо уточни Силвио. - И до международното ти положение.
- Е какво да правя с руските мечки?!
- Нищо няма да правиш. ТЕ ще правят с теб... А ти си гледай къщичката и градинката. Тоя сън е много проЗд! На първо време ще рече, че царят ще спечели делото в Страсбург.
- Да влачи. Пука ми. Държавата плаща.
- Нали той ви е Горския? Ще ви изгони всичките от гората! Хо-хо-хооооо! - и Силвио със сатанински смях се материализира за миг в спалнята Му като облаче ле бяло. Сетне се стопи.
И Той се събуди съвсем наистина. Чакаше го откриване на разклон.
