В последния ден преди парламентарната ваканция в НС се разрази скандал, който със сигурност няма да е последният от този род. Защото мините за подобни избухвания са заложени отдавна.

Съзнателно не се спирам на "съдържателната част" от спора, дали журналистката от БНР Диана Янкулова е направила пристрастно интервю с Волен Сидеров, което предизвика неговите заплахи да прочисти със закон държавните медии. Дори и да е прехвърлила мярката, тъкмо Сидеров, който се закани на журналистите още при първата си изборна победа, ли е съдникът? Защо му се наложи да се извинява на германската компания "Луфтханза", която приземи заради скандал с него самолета си на резервна писта, ако не беше прехвърлил мярката?

Проблемът е друг. Формулира го самият Бойко Борисов, който вулканично застана на страната на Сидеров. Но без да подозира, го направи с обратен знак. В полза на тезата си, че Диана Янкулова е пристрастна, той заяви, че тя не може да се промени, след като е работила в пресцентъра на предишния министър на вътрешните работи. Грешка, г-н Борисов, може и още как. Така правят (почти) всички и е изключение някой колега да не пее в хора по нови ноти.

Цели редакции вкупом преминаха на страната на новата власт и започнаха да й служат със същото усърдие, както на старата. Пример за това е и личността на шефа на БНР Валерий Тодоров, когото не случайно Борисов призовава като свой "свидетел" в спора - да кажел дали му е зле отново да е началник .

Ако Диана Янкулова е останала на някакви предишни свои позиции , това е инатът, който толкова много липсва на днешната българска журналистика. Казвам го с пълното съзнание, че най-вероятно тя не ми е съмишленик в политическия смисъл на думата.

Лош знак за здравето на управлението е издребняването в битката с отделен журналист. Има планини от проблеми в медиите, но са от принципен характер.

Ако Борисов е искрен в твърденията си за ненамеса в медиите, трябва да се... намеси. Но по въпроси като този: защо само и единствено медиите си остават забранена територия за проверки, разследвания, дознания и дори намеци в тази посока от страна на властта? Не е ли свързан този "феномен" на поголовната невинност по презумпция с декларираното и постигнато пълно послушание пред новите господари на онези, които контролират медийния цирк в страната?