Забравете всичко, което знаете за Майк Тайсън. Интервюто, което американското сп. "Дитейлс" публикува с Железния, предлага съвсем нов аспект от живота на някогашния световен шампион по бокс. В него 44-годишният Тайсън, който окончателно свали ръкавиците през 2005-а, говори открито за всичко, което се върти из главата му - от славата и парите, през трагичната смърт на своята дъщеря, до отхапаното ухо на Холифийлд. "Сега" публикува изповедта на Тайсън с незначителни съкращения.

---



- Преди 20 години Вие бяхте един от най-известните мъже на света. Сега имате ли сценарий за второ действие?

- Първата фаза от живота ми бе сбирщина от егоизъм. Правех подаръци предимно на собственото си его и на хора, които невинаги ги заслужаваха. Сега съм на 44 и осъзнавам, че целият ми живот е гадна загуба на време. "Най-великият мъж на планетата"? Не бях дори и наполовина онзи мъж, за когото се мислех. Така че ако имам някакъв план сега, той е да се откажа от нарцисизма си и да помагам на хора, които го заслужават. Защото смятам, че съм свиня. Имам тази необичайна способност да застана пред огледалото и да кажа: "Ти си прасе! Ти си едно грозно лайно!"

- Звучи болезнено.

- Не, съвсем не е. Обективно погледното, аз съм свиня. Затова ми е трудно да слушам как хората ме хвалят и ми предлагат своята любов. Чувствам се мръсен. Всички тези хора искат да ме прегърнат, а аз си мисля: "Махнете си гадните ръце от мен!" Усещам тяхната енергия и тя ми навява само мръсотия и убийства. Не че те непременно са лоши, просто усещам, че са направили нещо лошо. Налага се да се мия всеки път, преди да докосна собствените си деца. А след като загубих 4-годишната си дъщеря? (б. р. - Ескъдъс почина през май 2009 г., когато се оплете във въже на домашен тренажор) Тогава осъзнах, че трябва да помагам на хората. Имах нужда от това. Трябваше най-накрая да направя нещо, да предложа нещо на хората.

- Смятате ли, че можете да помогнете на хора, преживели трагедия като вашата?

- Чувствата ми са смесени. Понякога си мисля, че съм загубил вярата си, изпитвам странното усещане, че други хора трябва да са мъртви, а тя все още да бъде до мен. И тогава усещам, че трябва да се стегна, да облека костюм, да отида на работа и да променя нещо. Да бъда мъж, един прост, пиклив мъж, и да изляза. Трябваше да го направя заради дъщеря ми. И каква ирония - организирах пищно погребение. Всичко излезе към $200 000. А аз нямах и пет пари на мое име! Всичко бе платено от дарения. Тогава разбрах, че не заслужавам нищо.

- Как са парите сега?

- Не знам. Мисля, че всичко е наред. Живея в хубава къща, в добър квартал, но това няма значение. Животът ми е различен. Понякога дори не мога да се позная. Върнах се в Браунсвил (б. р. - гето в Бруклин), за да снимам с моя екип риалити шоу за състезанията с гълъби от детството ми, и установих, че родният ми квартал няма нищо общо със себе си. Вече има камери за улично наблюдение, сгради за по $1 млн. Моят живот трябва да е бил лъжа, след като нищо от детството ми не е същото. Виждам бяла жена и си казвам "Леле!". Когато бях дете, тя щеше да бъде ограбена, изнасилена и зарязана полумъртва. Това е странен сценарий и ми иде да се разплача. Чувствам се загубен и си мисля: "Кой съм аз? Къде е моята бащиния?"

- Как се почувствахте, когато осъзнахте, че животът, който сте изградили след 12-ата си годишнина, е приключил? Беше ли провидение? Успокоение?

- Беше просто въпрос на смирение. Ако не си смирен, животът ще ти донесе смирение. Аз съм силно повредено човешко същество и все още усещам голямо страдание, но този път ще се боря докрай.

- Стана ясно, че сега сте вегетарианец.

- Да, минаха осем месеца с тази вегетарианска щуротия, но от време на време получавам страхотни енергийни експлозии. Не знам колко дълго ще продължат, но са като взривове. Толкова са мощни.

- Споменахте, че снимате шоу за състезания с гълъби, което ще се излъчва по "Енимъл Планет". Първият бой в живота ви е с по-голямо дете заради неговото брутално отношение към една от вашите птици.

- Гари Флауърс. Взе една от птиците ми и... Задник!

- Тогава ли разбрахте, че сте боец?

- Тогава разбрах, че обичам аплодисменти. Всички викаха за мен, ръкопляскаха ми. Беше хубаво да победя, да му нанеса повече удари и да слушам как се радват. Живях от аплодисменти толкова години, но сега вече не мога. Сега усещам само тяхната лоша енергия. Това не ми харесва, не искам да живея така. Ще се опитам да се издигна.

- Да се издигнете до какво?

- Не знам. Знам само, че не заслужавам да съм тук. Трябваше да съм в затвора за убийство. Да съм мъртъв, да имам СПИН или нещо такова.

- Никога ли не сте вярвали, че ще доживеете до 40?

- Никога не съм мислил, че ще стигна до 25. Хората трябва да се обичат, да се отнасят по-добре един с друг. Не знам за какво издигане говорят в дзен простотиите. Огънят още е в сърцето ми и гори, човече! Не искам да бъда разбран погрешно, не съм станал пацифист и никога няма да бъда. Още се ядосвам и още крещя. Може да говоря за скромност, но не съм скромен. И без това, ако кажеш "Аз съм скромен", очевидно си противоречиш. Но поне се опитвам да се сдържам, опитвам се много здраво.

- А страданието ви обикновено добива публични измерения. Веднъж казахте, че то ви кара да се чувствате гол.

- Несъмнено. Животът ми е като торнадо, нещастен ураган. Сякаш съм разсъблечено торнадо, което минава през града и нанася толкова много поражения. Ужасна разруха! А когато отмине, сякаш е дошла следващата сутрин, ти си изтрезнял и си казваш: "Какво по дяволите е станало тук?!"

- Използвали ли сте лекарства?

- Да. Аз сигурно съм най-лекуваният боксьор в историята. Понякога, когато трябваше да се лекувам, просто пушех трева. Казвах си: "Това е една травма, ще ми мине." И пак стигаме до проклетото ми его.

- Всичките ви опоненти изглеждаха уплашени, когато ви видят на ринга. Беше като магия.

- Няма съмнение. Сплашването е важно в изкуството на войната. А и е напълно законно. Трябва да се използва.

- Но как го правехте? Всички тези момчета също са се учили да плашат съперниците си.

- Просто трябваше да вярвам в това.

- В кое?

- Че трябва да убия този мъж. Трябва да го повярваш толкова силно, че да му вмениш чувството на жертва. Тогава всичко се получава.

- Но не трябва ли да е така с всеки боксьор?

- Всеки в историята на бокса. Но никой не е като мен. Повярвайте ми, аз не съм като останалите. Изучих всички боксьори в дома на мениджъра ми в Кетскил. Той имаше филми с всички велики боксьори, гледах ги по цели нощи. Всички бяха толкова зли. Джейк Ламота, Хенри Армстронг, Кармен Базилио, Шугър Рей... Боже, колко злобен беше той. Но Джак Демпси беше над всички. Излизаше на ринга с цел да осакати съперника си. Той не те искаше мъртъв, искаше да страдаш. Целта му беше да разбие очните ти кухини, да строши скулите и брадичката ти. Това научих от него. И мисля, че го научих добре.

- А какво научихте от Мохамед Али?

- Ако щете вярвайте, но при цялата поезия около него, това, което научих от Али, бе подлостта. Той е най-гадният боксьор за всички времена. Той излиза срещу Форман - човека с най-силните удари, излиза срещу Фрейзър - друг як бияч. Али ядеше бой, получаваше много удари, но винаги знаеше кога му е дошло времето и нанасяше решаващия удар. Виждаш го как размахва юмруци и крещи: "Не ме е страх от теб, педал такъв! Ти си нещастни! Аз съм Бог и ти трябва да ми се кланяш. Аз съм най-великият. А ти си малко момченце, нещастен лизач." Репортерите не предаваха думите от ринга, но повярвайте ми, никой не ругаеше като Али.

- Може ли Майк Тайсън да бъде дисциплиниран извън ринга?

- Опитвам се, но е много трудно. Обичам да живея на ръба.

- Какво стана на злощастния ви двубой с Холифийлд?

- Тогава въобще не ми пукаше. Сгреших много. Не трябваше да бъда на този ринг. Не ставаше въпрос за бокс. Исках просто да го осакатя. Тъкмо бях излязъл от затвора и трябваше да защитавам два шампионски пояса. Не ми пукаше за тях, бях приключил. Изкарах три години в затвора. След това ме пускат срещу слабак, печеля два пояса. А после излизам срещу Холифийлд. Абсурд.

- Какво си мислехте, когато му отхапахте ухото?

- Не мислех. Не бях тренирал за този мач. Бях на гнусни наркотици и се мислех за бог. Трябваше да съм вкъщи при семейството и децата си.

- Веднъж казахте: "Не се целя в главата на противника. Целя се през нея." Брус Лий също учеше последователите си така: "Изберете си цел зад главата му!"

- Така е. Но при цялото ми уважение към Брус, неговото бойно изкуство не ме вдъхновява. В него има твърде много шоу, дори в истинските му боеве. Това, което ме докосва, е неговата философия: "Трябва да си като водата. Най-незначителното вещество, но най-силната и разрушителна сила на планетата." Трябва да си едновременно слаб и силен. Да си само силен не е достатъчно. Не може да властваш, ако не си слугувал. Ако не си служил на крал, как ще разбереш какво подчинение да търсиш? Това е дълбочината на водата. Това е океан. Всичко, което Брус Лий правеше, беше крайно. Той не беше готин тип, а хората не обичат екстремистите. Но той бе перфекционист.

- Такъв сте и вие.

- Аз съм пристрастен към перфекционизма. Проблемът в моя живот е, че съм пристрастен и към хаоса. Съвършен хаос.

- Какво стои зад татуировката ви с лика на Мао Цзедун?

- Прочетох книгата му, докато бях в затвора. Бях в една дупка. Наказваха ме, като ме пращаха в стая без тоалетна и без легло. Тогава четях книгата на председателя Мао и не се налагаше да се занимавам с глупостите в затвора. Нещото, което остана в спомените ми от неговите фрази, беше: "Без разследване нямаш право да говориш." Тоест, ако не се задълбочиш, просто млъкни!

- А тази на Че Гевара?

- Знаете ли, физически той е бил като жена. Просто женчо. Той не може да срита нито един задник. Но упоритостта му, харизмата. Просто си мислиш: "Какъв е бил този човек?" Той е бил доктор. И женчо. И след това става убиец? Революционер. Но го предават! Хващат го натясно. И когато някакъв се появява да го застреля? Този човек е уважавал Че, чудил се е дали да го гръмне. А Че му казва: "Ще ме убиеш ли? Хайде, застреляй ме, страхливец такъв!"

- Какво си мислите, когато се събудите? Бог или уличен боклук?

- Точно това съм аз. Бог или гамен.

- Така ли искате да отидете в гроба?

- Искрено се надявам, че не. Искам да умра с уважение.