Отпадането на "Берое" от Лига Европа не бе изненадващо. Но не отне на отбора романтичния ореол. Който старозагорци носят десетки години, но тогава имаше и други такива - с вярна публика, противопоставящи се успешно на софийските фаворити като "Тракия" (сега "Ботев", Пд), "Етър", "Марек", "Пирин", "Спартак" (Пл)...
Когато в топлата виенска привечер на 3 август на стадион "Герхард Ханапи" бе сложен край на първото участие на "Берое" в евротурнирите от 24 години, това не се прие като трагедия. За разлика от "Левски", ЦСКА и "Литекс", на което ставаме свидетели ежегодно.
Откъде идва разликата ли? Причините "зелено-белите" да бъдат несравним с никой тим в България са няколко.
Първата се крие в публиката. Въпреки налегналото безпаричие и всякакви други проблеми над 400 фенове се вдигнаха да пътуват до Австрия за реванша срещу "Рапид". Повечето биха над 1300 км от Стара Загора, други пътуваха от София, трети - от чужбина (имаше запалянковци, дошли от Италия, Франция, Германия, Унгария). Кой с кола, кой с автобус, кой се прежали на 24-часово пътуване с влак. Тези хора не говориха много празни приказки за голяма победа над "Рапид", преобладаваха реалистите. И тези, за които бе важно да се подкрепи за пореден мач любимият тим. И да скандират емблематичното "Няма мое, няма твое. Светът е "Берое"!"
За начало поне градът е "Берое". Стара Загора живее с проблемите на отбора, обикновените хора по улицата сияят след поредната победа, съпреживяват несполуките и кризите. На трибуните редовно има поне 5000 зрители, а на големите мачове бройката се удвоява. Всички помнят феноменалната подкрепа на финала за купата на България в Ловеч или на първия двубой срещу "Рапид" в София. Тази публика събра на няколко пъти лични пари, за да помага на закъсалия клуб. И показа по този начин - "Берое" ще го има въпреки всичко. В колко ли други клубове това се случва? Ентусиазмът доведе дотам, че при липсата на богат инвеститор, над 15 от големите фирми в Стара Загора се обединиха и издържат тима.
Тази несекваща подкрепа помогна на клуба да се вдигне 4 пъти в последните 3 години. Тя върна треньора Илиан Илиев на два пъти, след като вече бе напуснал.
Всъщност наставникът е другата основна разлика в полза на "Берое". Той води тима от края на 2007 г. и това постоянство е в противовес на безспирните уволнения на треньори навсякъде другаде. Илиев си е извоювал статут, който му дава право сам да определя кого ще привлече, освободи или пусне в игра. Колко други специалисти у нас могат да се похвалят с това?
Съставът също е по-различен от останалите. Вече втори сезон "Берое" играе само с български футболисти. При това успешен и симпатичен футбол. Успешно се налагат собствени юноши или млади, но перспективни играчи от долните дивизии. Изобщо - това, което дори в "Левски" и ЦСКА се канят постоянно, но не изпълняват, при старозагорци става факт.
И още нещо - никой в "Берое" не си позволява да говори за цели. И това освобождава играчите от излишно напрежение. Никой не поиска класиране за евротурнирите и догодина. Точно това е другата предпоставка красивата приказка на "Берое" да продължи.
