|
| *** |
Миналата седмица пресичам си аз улицата, съвсем както повелява законът, по пешеходната пътека и, оппа, връхлита ме едно "Рено"! Направо ужас! Бягам наляво - и то тръгва наляво, бягам надясно - и то поема надясно, отскачам нагоре, да политна искам, ега мине някъде под мене и то нагоре отскача - следва ме! Все пак добирам се ужасен, но жив, до тротоара, обаче реното и то, качва се на тротоара и дръпва след мене! Викам си "Това е краят!" и затварям очи - все пак кой иска да е пряк очевидец на смъртта си. И тогава колата спира до мен и от нея излиза един селяндур, дето вика и Гогол, нито много висок, нито много нисък, нито много дебел, нито много тънък, но иначе безспорно голям простак! Излиза той от колата и ми вика:
- Къде гледаш бе, тъпанар?!
- В какъв смисъл? - отвръщам му аз възпитан и разтреперан.
- Ми моткаш ми се из шарките на гумите, нервите ми опъваш!
- Ти моите нерви опъваш! - започвам да идвам на себе си аз. - Нали съм на пешеходната пътека! На тротоара и пешеходната пътека главният съм аз!
- Беше тая! Вече не е като едно време, дето за да дойдеш в София, кварталният трябва жителство да ти разреши! Сега е демокрация и има свобода на придвижването!
- Айде сега, като е демокрация, земете да се придвижвате с вонливите си таралясници и по покривите на къщите ни!
- Що не! Сто и десет коня са това! Ще се качи на покрива и за още ще пита!
- Бе не ти ли е ясно, че щеше да ме затриеш бе, тъпанар такъв! - съвсем започвам да идвам на себе си аз, защото забелязвам, че наистина голям простак, но иначе е поне три категории под мене, на бокс искам да кажа. - София на вонящ гараж обърнахте! По целия свят, стъпиш ли на пешеходна пътека, всичко спира и ти дава път да минеш!
Прибра се селяндурът с реното в колата си, прецени и той разликата в категориите, но пусна надолу стъклото и продължи оттам диспута:
- Дава път, ако не бърза, а ако бърза - бърза! Нема тука сто и десет коня на място да маршируват, та ти да се влачиш по зебрата все едно у Гинес с рекорд за бавно ходене искаш да те запишат! Динамика, брато, динамика!
Леле като ми кипна, като ми падна пердето! Дръпнах аз вратата, извадих го навън и като го почнах словесно - ляв прав, дясно кроше, серия в диафрагмата... И за съсипаните плочници му говорих, и за тротоарите задръстени от паркирани коли, и за градинките и детските площадки, превърнати в паркинги... Тръгнах си след това по пътя, крача доволен по тротоара и си мисля:
- Ей, поне един селяндур с кола поставих на мястото му! Няма тоя и да си помисли вече да не спре на пешеходна пътека!
А като се прибирам вкъщи, какво гледам, моля ви се? Същото това говедо паркира в хола ми реното си...
- Малко си нервен, брато, обаче че търпиш! Нема къде у София мепесетата си да паркираме, реши се по апартаментите да ги слагаме, щото и винетки, и данъци плащаме!
Ето ти една кинта да й измиеш предното стъкло! Начи утре сутринта, като дойда да я взема, да свети...
Така ми вика и ми бутна едно левче в джоба на ризата...