"...Едничка искра нявга може / пожар да дигне до небето", писал едно време Иван Вазов. Идеята е, че стремежът към светлината и свободата е пожароопасен и тираните всуе се морят да потушат пламъците му. И понеже Вазов е велик, днес двама премиери - последният и предпоследният, се замерят с неговите думи.

Министър-Председателят посрещна отряда български огнеборци, изпратени в помощ на руските си колеги за овладяването на ужасните горски пожари около Москва. На летището Премиерът отиде, за да благодари на бойците, но не изостави главната тема на управлението Си: "Сега можете да кажете на Сергей Станишев, че българските пожарникари гасят и туй, що не гасне", цитира Го "Стандарт", без да се вдълбочава излишно. Какво конкретно е туй, що не гасне, разбираме от по-подробния цитат на "Труд": "Сега ми разказаха, чисто професионално, как по метър, по метър и половина надолу са правили с бити струи каша в торфа - нещо, което теорията казва, че не се гаси, те са го изгасили", обяснява Премиерът.

И отново показа, че владее виртуозно умението, хвалейки някой друг, небрежно да изтъкне собствените си качества: "Имам поне 10-15 пожара с тези момчета и ги питайте да кажат - няма пожар, на който да не съм влязъл пръв. Затова си ме обичат и аз си ги обичам", като от шланг под високо налягане струи взаимната обич в "Стандарт" и "24 часа". Хем Премиерът изрично предупреждава, пак там: "Сред нас няма меки китки".

Отговорът на Станишев: "Духовният пламък и вярата не се гасят нито с репресии, нито с лъжи, с нищо" ("Труд"). По един забележителен начин "Стандарт" отразява същото включване на Станишев и пише за събитието (събор на левите), откъдето се обади той, следното: "БСП кряка от Жабокрек... С хули срещу управляващите преминаха първите 30 минути на събора", своеобразно перифразира вестникът известната поговорка за жабата и гьола.

И тук слагаме точка и гасим компютъра.