Религията, за разлика от археологията например, не може да е рационална. Няма значение кому са принадлежали приживе кокалите, открити на остров св. Иван - това е въпрос на вяра, а съмнението е за атеистите, скептиците и шибаните археолози.

Също тъй за вярата няма значение какво точно има в свещите, дето се палят по църквите. Но за "24 часа" - има.

Дядо попе, що ти клюма свещичката? - запитал е вестникът, използвайки по-учтива форма. "Църковните свещи се топят и клюмват едва-що запалени, тъй като в тях няма грам восък", пише вестникът и на две страници обяснява какво и защо съдържат тези предмети на култа, както се викаше едно време. Съдържат - логично - по-евтини материали.

Но митрополит Гавриил обяснява, че Бог обича еднакво и качествения и некачествения материал: "Бог не съди по материала, а по вярата и намерението на този, който я принася (свещта) като безкръвна жертва". И по-нататък: "Трябва да се обяснява, че човек дава жертва не на циганина, от когото си купува евтини свещи, а на божия дом". Ай, да му се не види - а господ не обича ли и циганина, що за политическа некоректност? Както и да е. Дядо Гавриил обяснява как хората масово купували свещи от "търговците", а не от църквата, с което неволно се прецакват в духовен план - "Когато парите се дават в полза на някой търговец, свещта не носи полза".

Калпавите свещи развалят стенописите, допълва вестникът, но това са подробности, които също нямат нищо общо с вярата и духа.

Не тъй стоят нещата с качествените храни - там материалът има значение. "10 лева за кренвирши от месо", обявява "Стандарт" и свидетелства, че за нула време търговците извън храма разпродали първите партиди "колбаси с месо", носещи марката за качество "Стара планина". Но и тук има един нематериален компонент от първостепенна важност: политическата воля на министъра на храните. Който едно време беше шеф на ветеринарната служба, дето пусна едно 20-годишно ирландско месо, ама и това са подробности.