|
| *** |
Крум обичаше да ги събира и да им говори - вижте сега, не са хубави тези работи, назначил съм ви да служите на народа, Европа гледа - и т.н., обаче - глас в пустиня. (Всъщност от чужбина гледаха други неща - че Крум попиля аварите - и се страхуваха да не дойде и техният ред, но той знаеше, че не се ли спомене европейското обществено мнение - никой у нас не слуша. Е, то и да се спомене - пак тая, но това вече е друг въпрос.)
От друга страна, имаше там едни аварски пленници и те потвърдиха същото - оставиш ли всеки да си прави каквото си иска, кучета я яли държавата. Само с пиар не става.
А и не беше само корупцията - поради липса на телевизия, сериали, интернет и разни други такива народът го беше ударил яко на пиене. Обаче тогава акциз не се събираше, така че и от това нямаше никаква полза за държавата - само се съсипваше здравето на младото поколение и се отслабваше духът на армията - а то друго стойностно по това време в България нямаше. И Крум се замисли сериозно.
Отначало той реши, че проблемът е в неграмотността на хората - един вид, не знаят, че е лошо да се краде или убива. Ето защо ханът нареди да се напишат закони какво може и какво не може да се прави и въздъхна успокоен, че е оправил държавата. След месец обаче забеляза, че почти нищо не се променя. Единствената разлика бе, че сега хората знаеха какво не трябва да правят и затова го вършеха с удвоено удоволствие - забраненият плод е най-сладък.
Крум реши да внесе леки корекции - и в новата редакция на законите вече имаше предвидени и наказания, а понеже тогава инструментариумът беше ограничен, основно се предвиждаше използване на остриета - откраднеш - секат ти ръката, наклеветиш някого - режат ти езика, изневериш на жена си...
Българите взеха масово да сънуват брадви и палачи, но - ден до пладне. След месец отново всеки си правеше каквото си иска, а у хана се появи усещане за незавършеност.
Докато мислеше каква ли може да бъде причината, като междинна стъпка той нареди да се изкоренят всички лозя - като по този начин отвори пътя на византийските вина и тамошните производители бяха готови да го обявят за светец.
Обаче българите продължаваха да не спазват законите и една нощ Тангра се смили над хана и му прати прозрение.
"Брей, че съм бил прост - самокритично възкликна Крум. - Добре поне, че съм страшен. Та аз забравих да сложа хора да контролират!"
Речено - сторено. По улиците на Плиска беше пусната нощна стража, която да проверява за пияни. Тогава дрегери нямаше, та подозрителните бяха карани да дъхнат и - ако стражата не се случеше хремава - нечия глава се търкулваше на земята. Но - до време.
След около месец на хана бе докладвано, че стражата се крие в сенките, но като види някой да се клатушка, изскача внезапно пред него и почва - сега ще се проверяваме ли, не ти ли е мил животът, а нямаш ли желание да почерпиш - и т.н. Канцеларията на хана бе затрупана от молби на желаещи да постъпят в нощната стража.
"Нещо много катаджийски се получи" - призна пред себе си ханът и уволни всички, а после нареди нощем по улиците да се пускат гладни лъвове (имаше ги тогава тук, само че не бяха с корони като онези на герба).
Лъвовете не питаха никого и не молеха за почерпка. И пари на ръка не вземаха, та в столицата настана накрая ред.
Е, вярно - поизядоха тоя-оня, но то държава без жертви трудно се прави.
