Освен сегашният президент Жак Ширак и премиерът Лионел Жоспен за листата на кандидатите се класираха също комунистическият лидер Робер Ю, бившият министър на отбраната и вътрешните работи Жан-Пиер Шевенман, представителите на центристката десница Ален Мадлен и Франсоа Байру и още няколко по-неизвестни у нас имена. Към дузината "сигурни" в последния момент се добавиха двамата люти съперници от крайната десница Жан-Мари льо Пен и Бруно Мегре, които уверяваха, че са прескочили бариерата. "На ръба" бяха още няколко претенденти, но за тях ще има яснота след преброяването.
500-те подписа трябва да принадлежат на хора, заемащи изборни длъжности, главно кметове. Те трябва да са събрани в поне 30 различни департамента, като от всеки департамент може да се дадат за един кандидат не повече от 50 подписа.
Правилото на 500-те подписа е въведено през 1976 г. На изборите през 1981 г. се явиха 10 кандидати, а през 1988 и 1995 г. - по деветима. По-рано се изискваха само по 100 подписа. През 1965 г. те бяха събрани от шестима кандидати, през 1969 от седем, а през 1974 г. бе поставен рекордът от 12 кандидати, задържал се до днес.
По време на единствените общи избори преди Петата република, състояли се през 1848 г. и спечелени от бъдещия Наполеон III, са се състезавали петима конкуренти.
КЛАСАЦИЯ
Лионел Жоспен (ФСП) събра най-много подписа от всички кандидати - 3500, Жак Ширак (РПР) - 3000, Франсоа Байру (ЮДФ) - 984, Робер Ю (ФКП) - 850, Жан Сен-Жос (лов и риболов) - 750, Жан-Пиер Шевенман (Републикански полюс) - 682, Арлет Лагийер (Работническа борба) - 634, Ален Мадлен (Либерална демокрация) - 595, Оливие Безансно (Комунистическа революционна лига) - 525, Ноел Мамер (зелени) - 525, Даниел Глюкстен (Партия на работниците) - 515. От 45 000 лица на изборни длъжности подписите си са дали за различните кандидати над 15 000 души.