В приказна страна си живеем и нейната шеЙхерезада край няма. Вестниците се надпреварват да разказват увлекателни небивалици, които магически стават в България самата истина.

"Дума" като радетелка на диалектическия материализъм се опитва да ни предупреди с уводна статия под заглавие "Миражи за шейхове", но тя не повярва и на истинността на мощите, но те се самодоказаха и дори извършиха чудеса... Същото ще стане и с измислените шейхове - строители на "Формула 1", които се срещнаха с истински падишах на "Дондуков" 1, водени от червения шаман Румен Петков. Докато пишман-лявата трибуна продължава да тъне в критическия реализъм от ХIХ в., Петков овладява актуалното за ХХI в. фентъзи. Такива лидери са нужни на модерното ерзац ляво.

"Земя", като по-близка до земята, е по-прагматична. "България - евтини момичета и алкохол на корем", въздига тя ако не друго, поне духа на читателя, който дори и в третата си възраст има нужда от ободряващи приказки.

Но какво е шейхерезадата без вълшебните преображения? Ето фантазията на "Стандарт": "Дядо владика сменя Бербо". Митрополит Галактион излетял с националите по футбол, за да играе като таен коз на мача с Англия. С Божия кръст напред той бил командирован да благослови "лъвовете", преди да стъпят на тревата на "Уембли". При такава мощ, упълномощена свише, липсата на Бербатов не се усеща.

Хубавото на приказната България е, че разпалва детинското и у пълнолетни и отговорни, божем, чужденци. "Уорлик играе посланик", пише "24 часа" за американския дипломат. Прихванал от бацилус булгарикус, той също се пренася в паралелен свят, за да играе себе си в сериала "Стъклен дом". Пфу! Трябваше да играе руски посланик, ама толкоз фантазийката на кинодейците ни.

А на челото на "Труд" - грозна въшка... "Черно море стана помийна яма на курортите". Че бива ли така? Нали щяхме да правим там втори Ерусалим? Не ни бива много по източните лакърдии, но ще се упражняваме.